Кратка биография

След като бях учител, фасилитатор, обучител, лидер на общността и председател на различни асоциации повече от 40 години, е трудно да опиша работата си конкретно. Аз съм решително ангажиран с образованието и обучението, с междукултурността, културата и международното измерение. Искам да подчертая гъвкавостта на социалния фасилитатор, от проектирането до изпълнението, от политическата визия до ежедневната работа.

Моята история

Имах късмета да науча професията учител, възпитател, обучител и младежки работник на работното място. Работих като фасилитатор в обществена библиотека с цел да приближа хората до четенето, книгите и културата и се научих как да организирам изложби, да създавам листовки и да организирам концерти с национални и дори международни артисти. Също така научих как да се свържа с местните асоциации, за да поканя хората и да им осигуря подкрепа.

Като учител / възпитател, работещ с млади хора в голямо социално бедствие, се научих как да управлявам група от 12 ученици в клас, които бяха предпазливи към училището, и да измислям методи въз основа на моя опит в неформалното образование. Открих как да подкрепям тези млади хора в интернат. Изслушах оплакванията им, тревогите им и насилието им.
Като фасилитатор във ваканционен център се научих как да управлявам бюджет, да управлявам група лидери, да подготвям менюта и да планирам пазаруване и дейности. След това обучих поколения фасилитатори, директори и мениджъри на ваканционни центрове.
И накрая, работейки в театъра с млади хора с тежки умствени увреждания,
 

Открих границите между реалността, мечтите, измислицата и мъката да представяш и да бъдеш представен. В резултат на това се научих как да ръководя театрална дейност.

Но всичко това стана възможно, във всяко действие, от любезната подкрепа на професионалисти или доброволци, които ми помогнаха да създам път, да развия формиращ и висококачествен път. Това беше последвано от поредица от професионални и академични курсове за обучение, всички от които ми помогнаха да стана мениджър в социалната икономика, работещ в областта на образованието, интеркултурализма, образованието за възрастни и европейските и международните отношения.

Теория без практика е безполезна, практика без теория е опасна, както казваха други обучители през 90-те и 2000-те години.
Но това всичко беше преди.
 

Преди появата на цифровите технологии, преди индивидуализацията на отношенията с обществото и образованието и преди социалните, културните и икономическите катаклизми след 30-годишния следвоенен бум.

Преди прехода от "ние" към "аз". Далеч съм от мисълта да кажа, че "нещата бяха по-добри".

Въпреки това, перспективата за комбиниране на теория и практика в програма за обучение често е далечна в наши дни. Както ролите, така и обучението стават все по-специализирани, създавайки граници, които трудно могат да бъдат преминати.
И все пак, мисля, че има някои основни константи в образованието. Те ще бъдат в игра през следващите години:
 

• Образованието трябва да засили социалното сближаване. Независимо от използваните методи, образованието трябва да насърчава живота в обществото и трябва да дава възможност за появата на свободни, съзнателни, критични същества, които са част от една съдба.
   
• Подкрепа от човек (а не от машина) ще бъде необходима повече от всякога. В противен случай обучаемите ще бъдат изключени от процеса на учене и обучение. Човек не може просто да бъде оставен сам пред машина или пред учебни инструменти. Трябва да обменяме идеи и да си помагаме един на друг, за да се учим.
   
• Обучаемият трябва да бъде в центъра на образователния процес, взаимодействайки с другите и с обучителите. Изграждането на образователната система трябва да бъде всеобхватно. Образователната общност се разглежда в най-широк смисъл (родители, местни заинтересовани страни, предприятия и др.).
   
• И накрая, преминаването отвъд реалните или личните граници следва да даде възможност на хората да разберат по-добре засегнатите въпроси. Изучаването на езици и пътуването в рамките на Европа и извън нея са от съществено значение, ако искаме да избегнем оттеглянето и появата на форми на изключване. Тази индивидуална и колективна промяна е от съществено значение.
   
• Междупредметните умения (образование по демокрация, знание как да се държат в група, вземане на думата и т.н.) трябва да допълват основните специфични за предмета умения.

3 Умения за бъдещето на ученето за възрастни?