Ученето през целия живот има важен принос за намаляване на бедността. За да направим ученето през целия живот по-ефективно, трябва да:
- да се постигне по-добър баланс в използването на публичните ресурси, налични за подпомагане на обучението на възрастни в неравностойно положение, така че да се признае необходимостта от подкрепа на социалния и личностния капитал, както и на човешкия капитал;
- да се укрепи местната инфраструктура за учене през целия живот, по-специално чрез засилване на водещата роля на местните власти, така че да се идентифицират по-добре потребностите от учене на възрастните в неравностойно положение и да се разработи определен социален минимум от възможности за учене от всички доставчици, като се използват широк спектър от начини на преподаване и предоставяне;
- постигане на по-добра интеграция с други аспекти на стратегията за борба с бедността както на местно, така и на национално равнище;
- да се разработят повече възможности за обучение, които да са съобразени с живота, нуждите и проблемите на хората и които да им дадат необходимите възможности за разработване на собствени решения на индивидуалните и местните проблеми, произтичащи от бедността и социалното изключване.
Всички групи, които са уязвими по отношение на бедността и социалното изключване, имат право на удовлетворяване на потребностите си от учене, а ученето би могло да играе много ефективна роля за оказване на подкрепа в житейските кризи и преходи на хората, живеещи в бедност. По-специално, има нужда от инвестиции в обучение, което подкрепя:
- цялостен подход към семейното учене, който дава възможност на всички членове на семейството да повишат своите способности за учене и чрез който ученето може да бъде част от структурата на подкрепата за семействата, които са уязвими от бедност;
- учене за финансови възможности и икономическо благосъстояние, което овластява хората и общностите и отговаря на по-широките социални и финансови стремежи, които те могат да имат;
- ръст на неформалното учене чрез новите цифрови технологии, при което се признава, че сега съществува огромен потенциал за много възрастни в неравностойно положение, които понастоящем не се възприемат като учащи, да получат достъп и да използват знания и информация, които могат да бъдат от значителна полза за живота им;
- учене, участие и промяна в общността, което помага на хората да получат достъп до връзките, от които се нуждаят, да създадат мрежи, да станат социални иноватори и предприемачи и да освободят индивидуални и колективни действия, които биха могли да доведат до реална промяна за хората и районите. 

Грамотността, математическата грамотност и езиковите умения трябва да бъдат в основата на интегрирана стратегия за учене през целия живот и намаляване на бедността, в която ученето и действията в подкрепа на ученето стават важна част от много по-широк кръг интервенции и иновации в социалната политика.