Националната стратегия за учене през целия живот определя стратегическата рамка на държавната политика за образование и обучение в периода 2014 – 2020 г., насочена към постигането на европейската цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В нея са определени основните политики и аспекти за развитие на системата за учене на възрастни.

Дългият български преход към демокрация и пазарна икономика все още не е довел до създаването на съгласувани системи за квалификация, които да отговарят на новите икономически процеси. В условията на висока безработица, предприятията изпитват все по-голям недостиг на работници с необходимата квалификация, което наред със застаряващото население и бавния темп на реформи в образованието се разглежда като съществена пречка пред икономическия растеж и привличането на нови инвестиции в България.

От тази гледна точка, е настъпил моментът да бъдат взети мерки по отношение на необходимостта от нови умения чрез промени в системата за образование и обучение на възрастните, които да гарантират изграждането на нагласа за учене през целия живот. 

На национално ниво се изпълняват конкретни мерки за изграждане на  адаптивна към промените система за образование и обучение на възрастните. Тя  обхваща всички образователно-квалификационни степени на общото,  професионалното, висшето образование и ученето на възрастни и във всички негови аспекти – формално, неформално  и самостоятелно учене.

Прилага се образователен подход, който подпомага възрастните непрекъснато да се развиват като инициативни личности, способни да се справят с промените и несигурността.

Мерките, които се предприемат са свързани с изграждането на образователна среда, която осигурява възможност на възрастните, независимо от тяхното лично, социално или икономическо положение, да придобиват, обогатяват и развиват през целия си живот специфични за работата им умения и ключови компетентности, необходими за тяхната пригодност за заетост.

Стремежът е да се осигури устойчива хармонична и разнообразна учебна среда за представителите на уязвимите групи, сред които са и възрастните със специални образователни потребности и хронични заболявания, както и тези, поставени в неравностойно положение с оглед осигуряване на равнопоставеност и достъп до качествено образование и обучение, по-пълноценна реализация на пазара на труда. 

Полагат се усилия за развитието на адаптивно към потребностите на пазара на труда образование и обучение и поемането на обща отговорност за подготовката и реализирането на учебните програми, за подобряване на практиките за кариерното ориентиране, както и за осигуряване на равнопоставеност на формалното образование и обучение, неформалното обучение и самостоятелното учене чрез въвеждане на система за валидиране на резултатите от ученето. 

Сред основните предизвикателства е да се насърчи придобиването от всички граждани на универсални ключови компетентности, като умения за учене, инициативност и предприемчивост, културна осъзнатост, както и т. нар. „меки умения” като умение за работа в екип, за вземане на решение, за разрешаване на конфликти и т.н. 

Учебните програми за възрастните подкрепят придобиването и непрекъснатото развитие на деветте основни ключови компетентности за учене на възрастни:

• компетентности в областта на българския език;
• умения за общуване на чужди езици;
• математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;
• дигитална компетентност;
• умения за учене;
• социални и граждански компетентности;
• инициативност и предприемчивост;
• културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество;
• умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот.