Пандемията от COVID-19 доведе до временно намаляване на количеството и качеството на образованието със затваряне на училища в различна степен по целия свят. Този документ прави преглед на литературата относно дефицитите в обучението в задължителното образование и тяхното възможно икономическо въздействие. Проучвания от различни държави-членки на ЕС показват значителни дефицити в ученето в началното и средното образование, еквивалентни средно на около два месеца напредък в ученето през редовна учебна година. Въздействието на пандемията върху резултатите от ученето варира значително според държавата, както и според възрастта на учениците. Тъй като учениците с по-нисък социално-икономически статус или по-слаби предишни резултати са имали по-големи дефицити в ученето, неравенството в образователните постижения се е увеличило между ученици, училища и държави. Въпреки че резултатите на пазара на труда на кохортата, завършила през 2020 г., изглеждат устойчиви в сегашната ситуация на тесни пазари на труда, дългосрочното икономическо въздействие на дефицитите в обучението вероятно няма да бъде пренебрежимо. Съществуващите проучвания предвиждат малки загуби на производителност за следващите години, но значително въздействие в дългосрочен план, достигащо връх през втората половина на 21-ви век, когато всички засегнати кохорти от студенти ще навлязат на пазара на труда. Оценки на съвкупния ефект върху реалния БВП на 1-годишните дефицити в ученето, като се има предвид броят на засегнатите групи от ученици (съответстващи максимум на около една трета от бъдещата работна сила) и като се приеме, че не са предприети коригиращи действия и загубите не са възстановени , достигат между –0,5% и –4,7% през 2050 г. в приносите, изследвани в този документ, в сравнение с изходно ниво без никакви дефицити в обучението. За среден дефицит на учене от около една пета от учебната година това ще се превърне в ефекти върху реалния БВП между -0,1% и -1% до 2050 г.