chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE - Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

Блог

На „зелена вълна”

30/01/2020
от Maya Slavova
Език: BG

Дата: 31.01.2020 г.

Автор: Наталия Георгиева

Януарската тема на ЕПАЛЕ, свързана с опазването на околната среда неизбежно реферира към Европейската зелена сделка - една нова инициатива на Европейската комисия, която поставя амбициозна цел: до 2050 г. Европа да се превърне в първия климатично наутрален континент.

Какво означава това?

Преди всичко - намаляване на нивата на въглеродните емисии, като целта е до 2030 г. тези нива да бъдат два пъти по-ниски в сравнение с нивата през 1990 г.; прилагане на мерки за ограничаване на климатичните промени и запазване на биоразнообразието; засилен контрол върху замърсяването във всички сектори на икономиката и насърчаване на бизнеса да използва чисти технологии и продукти.

Със „зелената сделка” Европейската комисия предвижда и прилагането на механизъм за подпомагане на регионите, които ще изпитат най-силно предизвикателствата от климатичния преход, както и за подкрепа на онези групи работещи, които се очаква да бъдат най-засегнати от ограничаването и затварянето на определени производства, като им осигури достъп до програми за професионално ориентиране и заетост в нови икономически сектори.

Като дългосрочен резултат от тази амбициозна програма на ЕК за редукция на емисиите се очаква разширяване на екологично чистите производства; по-чиста вода и почви; използване на по-добри алтернативи на обществения транспорт; намаляване и рециклиране на отпадъците; реновирани домове, училища и болници и в крайна сметка - подобряване на здравето,  социалното благополучие и качеството на живот на всички европейски граждани.

 

***

Без съмнение, „зелената сделка” е опит за отговор на тежките екологични предизвикателства, пред които е изправен светът, в т.ч. и България: замърсяване на въздуха и високи нива на фини прахови частици,  намаляване на природните ресурси, безконтролно изсичане на горите, ерозия на почвите, изчезване на животински и растителни видове, намаляване на водните ресурси, безводие.

Всички тези проблеми имат глобални последици, но засягат и личния живот и бит на хората, в т.ч. и на много българи.   

Европейската зелена сделка обаче, има и много други аспекти и неслучайно провокира сериозен и критичен дебат за мотивите, финансовата рамка, за това дали заложените цели са постижими и реалистични, за радикалните икономически промени и последиците за бизнеса, за рисковете пред българската икономика и общество. За възможността да се потърси баланс между екология и икономика, така че „зелената вълна” да не „удави” цели икономически сектори и  работни места.

Този текст само маркира дебата относно инициативата на Европейската комисия  и няма амбицията да влиза в детайли относно нейните плюсове и минуси.

„Зелената сделка” обаче поставя и още един въпрос, който се отнася по-скоро до нагласите и готовността на българското общество да живее с мисъл към природата и жизнената среда. Това изисква определена социална чувствителност, трансформация в навиците и културата на потребление, екологично мислене и осъзнато и отговорно поведение.

 

***

Едно интересно национално представително проучване сред пълнолетното население, проведено през февруари 2018 г. от Изследователски център Тренд[1], дава възможност да се очертаят нагласите на българите по редица екологични въпроси.

Анализът на получените данни показва, че българите са чувствителни към екологичните теми и въпроси.

Шест от десет от интервюираните са на мнение, че  глобалното затопляне представлява сериозна заплаха за тях и техния начин на живот, а повече от половината (56%) са категорични, че околната среда трябва да се защитава и опазва, дори това да представлява риск за икономическия растеж.

Как оценяват състоянието на околната среда там, където живеят?

Всеки четвърти е на мнение, че въздухът в населеното място, където живее, е станал по-мръсен в последните 10 години. 27% са на мнение, че общо състоянието на околната среда се влошава, а 40% не са оптимисти, че в близките години това ще се промени.

Мнозинството от интервюираните (64%) се тревожат от замърсяването на въздуха, 63% - от замърсяването на питейната вода, 65% - на реките; 62% - на почвите.

Всеки седми от интервюираните е обезпокоен от обезлесяването, сечта и измирането на растителни и животински видове.

66% се тревожат от нарастването на битовите, а 54% - от увеличаването на промишлените отпадъци.

Цитираните дотук данни показват, че българското общество има отношение към проблемите на околната среда.

Как това отношение рефлектира върху поведението на всеки един? 

За последните пет години 45% твърдят, че са направили малки промени в бита и навиците си, така че да помогнат опазването на околната среда и природата. Едва 4% определят промените, които са направили като сериозна, голяма стъпка към „зеления”начин на живот.

Екологичното мислене и поведение във всекидневието и бита се изразява в предприемането на някои конкретни стъпки: 26% от респондентите посочват, че рециклират отпадъците, 72% - че използват  енергоспестяващи крушки. Всеки шести декларира, че пести водата, 65% - че използват енергоспестяващи уреди вкъщи; 22% - че си купуват биоразградими продукти. Всеки трети твърди, че използва по-рядко автомобила си.

И макар данните да показват, че голяма част от българите разбират важността на екологичните проблеми, са необходими още стъпки, информационни кампании и обучения, насочени към формиране на знания, умения и конкретни ангажименти - от всеки един - за опазване на околната среда и природните ресурси.

Защото „зелената вълна” изисква освен всичко друго, и отговорно екологично мислене и поведение.

 

 

 


[1]Данните са от национално представително проучване „Нагласи на българите по екологични теми”, проведено през февруари 2018 г. от Изследователски център „Тренд“. Докладът е достъпен на https://rctrend.bg/

 

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn