На 3 декември на страницата на Cedefop е публикуван доклад, посветен на предвиждането на професионалните умения и доколко те отговарят на изискванията на пазара на труда в България. Изследването е част от програмата на Cedefop за уменията, стартирала през 2016 г., целяща предоставяне на подкрепа на държавите членки за укрепване на техните политики и системи за задълбочено проучване на уменията. В рамките на тази програма се правят прегледи, които имат за цел да идентифицират специфичните за страната предизвикателства и да предоставят информирана политическа подкрепа на съответните правителства, в тясно съответствие с приоритетите на националната политика и взаимодействайки с ключови национални органи и заинтересовани страни. Прегледите използват специално разработена методология и аналитична рамка за анализиране на управлението на предвиждането и съпоставянето на уменията в националния контекст и за идентифициране на потенциалните възможности за развитие в близко бъдеще.

Един от изводите в доклада е, че в България е развит ясен потенциал за намаляване на несъответствията в уменията чрез по-добра връзка между системите за ПОО и пазара на труда. Докладът установява и постигането на напредък към новите политически приоритети на ЕС за следващите години. Вторият градивен елемент на Новата програма за умения, стартирала през 2020 г., подчертава ролята на проучването на уменията като основа за повишаване и преквалификация и подчертава значението на приобщаващите, холистични и цялостни правителствени подходи при формирането на национални стратегии за умения.

Методологията на доклада включва представяне на мнението на всички заинтересовани страни за настоящите тънкости и предизвикателства пред обекта на изследването, идентифицира възможностите за развитие и предлага пътна карта на политиките с няколко конкретни действия. Пътната карта се фокусира върху конкретни дейности, които могат да бъдат предприети през следващите няколко години, и идентифицира конкретни заинтересовани страни, отговорни за всяко действие. Прилагането ѝ би могло да подобри практическото използване на изследванията за уменията, да задоволи по-добре очакванията на заинтересованите страни и да засили управлението на уменията в страната.

Прегледът на Cedefop на подхода по отношение на уменията в България поставя три ключови области за подобрение:

• да се прилага по-ефективно предвиждането на умения към планирането на ПОО (каква информация трябва да бъде предоставена в подкрепа на ефективното и ефикасно планиране в плановете за приемане на ПОО, кои заинтересовани страни трябва да бъдат мобилизирани и как);
• подобряване на връзката между кариерното ориентиране и наличната информация за бъдещи нужди от умения и предлагане;
• подобряване на управлението и координацията на дейностите за предвиждане на умения (кои са предпочитаните управленски структури и кой какво трябва да направи, за да подобри използването на съществуващите инструменти и да разработи нови механизми).

В представената пътна карта са дадени конкретни предложения за дейности, които да се координират от основните административни структури, ангажирани пряко с изследванията на умения и пазара на труда – Министерството на образованието и науката, Националната агенция за професионално образование и обучение, Министерството на труда и социалната политика и Министерствтото на икономиката, национални представителни организации на работодателите и експертни/научни организации, включително Националния статистически институт.

Едно от предложените действия с голямо значение е ангажирането на заинтересованите лица в процеса по уеднаквяване на терминологията и разбирането по отношение на квалификации, умения, компетентности и други ключови термини по отношение на професионалното образование и обучение. Тази дейност се препоръчва да бъде координирана от НАПОО чрез създаването на малка работна група (вкл. с представители на МОН, МТСП и МЕ) с цел идентифициране на това кои конкретни показатели са най-подходящи за процеса на планиране на уменията и кариерното ориентиране в ПОО и какви данни са необходими, включително методологически постановки, за да се използва наличната информация възможно най-целесъобразно.

Част от предложенията включват политическо споразумение за разширяване на ролята и правомощията на НАПОО по отношение на мониторинга на ежедневното изпълнение на дейностите в ПОО, както и периодично оценяване на  резултатите и националните стратегически приоритети в системата на ПОО от страна на Управителния съвет на НАПОО.

Пълният текст на публикацията може да намерите на следния адрес:

https://www.cedefop.europa.eu/en/publications-and-resources/publications/4188

Източник: НАПОО