„Пост-истина” беше думата на 2016 г. Учените, които работят върху Оксфордския речник регистрират, че нейната употреба се е покачила с 2000% в сравнение с предходната година. Затова я обявяват за думата, която отразява най-точно духа на 2016 г.

Думата „пост-истина” се свързва с обстоятелства, при които формирането на общественото мнение зависи в много по-голяма степен от емоционалните изказвания и личните убеждения, отколкото от обективните факти в действителността. 

Пост-истината става възможна в свят, в който обемът на информацията е огромен, а скоростта, с която се разпространяват новините - изключително висока. 

Ако използваме метафоричен изказ, може да кажем, че пост-истината е доведената сестра на фалшивите новини. Защото, когато липсват ясни ориентири за истина и лъжа на информацията, която четем, слушаме или гледаме всекидневно, на власт идват емоциите и личните предпочитания.

Истина става онова, на което вярваме, което ни харесва, а не действително случващото се. Очертанията на реалния и измисления свят, построен върху фалшивите новини се размиват,   а действителността започва да се възприема през кривото огледало на фалшивите новини. Там тя изглежда различно, придобива нов смисъл, а често провокира нелогични действия и решения.

Всъщност фалшивите новини не просто конструират нов свят. Те се оказват изключително силно, опасно и коварно оръжие, защото не просто подвеждат общественото мнение, а настройват мисленето на честота, която позволява манипулации от най-различен характер и много често - с непредвидими последици. Фалшивите новини поставят в риск демократичните устои на обществото - това мнение се споделя от много изследователи на явлението. 

***

През 2017 г. Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество създава Индекс за медийна грамотност.^[1]

С Индекса се измерва феномена „пост-инстина“, регистрира се нивото на медийна грамотност, но същевременно се идентифицира и обществения потенциал за устойчивост към пост-истината, фалшивите новини и техните последствия.

Основните индикатори, които ползва Индексът са медийна свобода, образование и доверие между хората, като най-голяма тежест имат първите два индикатора.

Индексът за медийна грамотност поставя България на 29-то място сред 35-те изследвани държави. След нея са само Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Турция и Македония.

Най-добре подготвени да се справят с въздействието на „пост-истината“ и фалшивите новини се оказват скандинавските страни, Холандия, Естония и Ирландия.

Измерването на феномена „пост-истина” разкрива интересни зависимости: медиите в държавите, които са в дъното на тази класация са силно контролирани и зависими от политически и олигархични кръгове, а доверието между хората е ниско. Наред с това, тези държави имат ниски резултати от PISA (Програма за международно оценяване на 15 годишните ученици), особено по отношение на четивната грамотност. 

Слабата четивна грамотност предопределя и ниска медийна грамотност, а оттук - уязвимост към фалшивите новини и дефицит на капацитет за справяне с последиците от тях. 

***

На фона на тази класация трябва да се посочат и данни от едно друго проучване.

Тези данни са знак за това, че като че ли все повече хора започват да осъзнават, че фалшивите новини изкривяват нашата собствена реалност, че губим ориентири, че ставаме уязвими, че  фалшивите новини ни манипулират, а решенията, които вземаме зависят повече от емоциите, а не от разума ни. И най-накрая, че живеем все повече в свят на пост-истини.

Тези данни не дават решение, но идентифицират проблем, който стои в основата на феномена „фалшиви новини”.

Става дума за проучване на Евробарометър от началото на тази година^[2], според което

българите са сред европейските нации, които имат най-ниско доверие в медиите.

41% категорично заявяват, че изобщо не вярват на вестниците. Толкова са и тези, които казват, че имат известно доверие. Едва 4% вярват на написаното във вестниците. 

Само 2% се доверяват на новините онлайн срещу 39%, които изобщо не им вярват. 

13% от българите казват, че се доверяват напълно на телевизиите, всеки десети твърди, че вярва напълно на новините по радиото.

Според данните в проучването всеки четвърти българин попада всекидневно на подвеждаща новина. Едва 14% мислят, че могат да различат фалшивата новина.

За всеки седми българин фалшивите новини са проблем. Над 40% смятат, че борбата с фалшивите новини следва да се води най-вече от журналистите, редакциите и властите.

Дефицитът на доверие в медиите всъщност е една от основните причини за неспособността да се отсее фалшивата от истинската новина и за липсата на капацитет да се разпознава истината сред огромния поток от информация.

Това обаче не е фундаменталната причина за нарастналата власт на фалшивите новини.

Въвеждането и спазването на ясно определени правила, които да регламентират медийния пазар, както и консолидирането на усилията на политици, медии, учени, изследователи, неправителствени организации са необходимо, но не достатъчно условие  в борбата с фалшивите новини. 

Впрочем, през 2017 г. Европейската комисия започна да търси решение на този въпрос.  Акцент в разработваната стратегия за справяне с фалшивите новини е именно мултидисциплинарният подход: "Изправени сме пред предизвикателства, които могат да бъдат преодолени само чрез мултидисциплинарен подход. Публичните органи имат основното задължение да осигурят благоприятна среда за приобщаващи плуралистични обществени дебати. Медийните компании трябва да увеличат усилията си за иновации и да продължат да се конкурират. Академиците да ни помоигнат да разберем нововъзникващите алгоритми и медийни екосистеми . Нямаме избор освен да работим заедно, да се измъкнем от зоната на комфорт и да изградим добрите решения в общ интерес”, казва Мария Габриел, българският комисар по цифpовата икономика и общество при откриването на Глобалния медиен форум в Бон през юни 2018 г., цитирана от в-к 24 часа^[3].

***

Това, което би променило медийната среда обаче, e образованият човек.

Защото той е  чувствителен към истината и безкомпромисен към лъжата. Защото има достатъчно информация и може да управлява тази информация. Защото мисли критично и е особено  чувствителен към лъжата. Защото знае, че в кривото огледало на фалшивите новини се оглежда всъщност желанието за манипулативна, безконтролна, абсолютна власт.