В подкрепа на всички специалисти, които имат отношение към разработването и прилагането на процедури по валидиране на уменията, придобити по неформален път или чрез самостоятелно учене, CEDEFOP предлага ценен Наръчник за условията за прилагане на валидирането[1]. Това издание е трета актуализация на Европейските насоки, в която са допълнени и разширени принципите, залегнали в препоръката на Съвета от 2012 г. относно валидирането. Този актуализиран вариант на Насоките е резултат от консултации със заинтересовани страни и експерти по валидиране през последните три години.

Ключов момент в съдържанието на Насоките е идеята за поставяне в центъра на процеса на валидиране на отделния човек, с неговите цели, потребности и умения. Наръчникът описва методологията на процеса на валидиране и начините за неговата координация и осъществяване, така че да се засили ролята на валидирането на национално и на европейско ниво. Подробно се разглеждат инструменти и техники за валидиране.

Насоките се основават на разбирането, че валидирането е процес на потвърждаване от упълномощен орган, че дадено лице е достигнало до резултати от ученето, измерени спрямо съответен стандарт. Процесът на валидиране включва четири фази: идентифициране, документиране, оценка и сертифициране.Валидирането на неформалното и самостоятелното учене се основава на два принципа: 1) всяко учене и участие в обучение, независимо кога и къде, е потенциално ценно и 2) самостоятелното, неформалното и формалното обучение се допълват взаимно.

Източник: ЦРЧР