Европейската комисия публикува своя годишен Доклад на образованието и обучението за 2021 г., в който се отчита напредъкът към целите на ниво ЕС, които са част от стратегическата рамка за европейско сътрудничество към Европейското образователно пространство и извън него (2021 – 2030 г.). Докладът  представя годишната оценка на Европейската комисия на системата за образование и обучение в цяла Европа, като обединява най-новите данни, технически документи и проучвания, както и примери за политически мерки от различни страни от ЕС. Той предлага междунационален и тематичен анализ, както и 27 отделни доклада по държави.

Акценти от анализа за  България в Доклада на образованието и обучението за 2021 г. са за осигуряване на непрекъснат образователен процес по време на COVID -19, повишаване на престижа на учителската професия,  провеждане на реформа във висшето образование,  модернизиране на професионалното образование, подкрепа от Европейските фондове за увеличаване на достъпа до образованието и обучението и подобряване качеството им и др.

Някои данни от анализа за България:

• В сравнение с останалата част от ЕС българските тийнейджъри се чувстват по-несигурни в училище. Българските 15-годишни младежи съобщават за едни от най-високите нива на тормоз в ЕС. 34 % от младежите казват, че са били тормозени поне няколко пъти месечно. 44 % от българските ученици съобщават, че са пропускали учебен ден поне веднъж в рамките на две седмици. Два пъти повече български тийнейджъри съобщават, че се чувстват самотни в училище, отколкото средния процент за ЕС от 13 %.
• Преждевременното напускане на училище остава голямо предизвикателство. Преждевременното напускане на училище продължава да е особено високо сред ромите, а също и в селските райони (25,5 %). За периода до 2030 г. България си поставили цел да се намали процента на преждевременно напусналите образованието и обучението до 7 %.
• 61 % от анкетираните училища са успели да включат в дистанционно обучение между 76 % и 100 % от своите ученици. Други 31 % са ангажирали между половината и три четвърти от своите ученици.
• Повишаване на заплатите на учителите с цел да се повиши привлекателността на професията. През 2020 г. средната заплата на педагогическите специалисти е била с 11 % над средната за страната, въпреки, че все още изостава под националната цел от 120 % (МОН, 2021).
• 57 % от младите българи на възраст между 16 и 19 г. имат основни или по-високи равнища на цифрови умения, значително под средното ниво за ЕС от 82 %.
• Процентът на заетост на наскоро завършилите професионално образование и обучение (ПОО) все още е нисък, което показва, че приложимостта им на пазара на труда остава предизвикателство.
• Чрез проект „Еразъм+“ МОН започна да прилага механизъм за проследяване на завършилите първоначално ПОО, дипломирани през 2020 г. Използват се показатели, предназначени за по-добро разбиране резултатите на пазара на труда и характеристиките на заетостта по региони, пол и специализация, както и качествени показатели за прехода от обучение към заетост.
• 1,6 % от населението на възраст 25 – 64 години е било записано в обучение, което е доста под средните стойности за ЕС от 9,2 %.
• Процентът на завършилите висше образование е сравнително нисък. През 2020 г. 33 % от българите на възраст 25 – 34 години имат висше образование, което е под средните стойности за ЕС от 40,5 % и целевата стойност на ЕС от 45 % до 2030 г.

За повече информация:

https://op.europa.eu/webpub/eac/education-and-training-monitor-2021/en/index.html

https://op.europa.eu/webpub/eac/education-and-training-monitor-2021/en/bulgaria.html