Това е продължението на една история, за която разказах през февруари 2018 г.[1]

Тогава Фондация „Лале” стартира проект, който предвиждаше възрастни хора да бъдат обучени как да разработят свое учебно съдържание по теми, по които имат опит и умения, как да публикуват структурираното в учебни модули съдържание на специална платформа и така да го превърнат в дигитален обучителен ресурс.

Две години след старта, проектът ¨Гранд експерти”, съфинансиран по програма Еразъм+ и реализиран в партньорство с Института за иновации в ученето към университета „Фридрих Александър” в Нюрнберг, Федералнатa асоциация на организациите на възрастните в Германия, Сити Юнивърсити в Дъблин, Фондация по въпроси на жените, Полша и Фондация Аrt Age, Холандия, вече е с реални резултати.[2]

***

„Когато цъфти кокичето се прави разсад за доматите, пипера, целината, магданоза, ягодите. Когато подбелът масово цъфне, можем да засеем  репички, копър, маруля, спанак, лук, пролетен чесън. След като люлякът прецъфти, можем да садим директно в градината под найлон краставици, тиквички. През втората половина на април вече можем да  разсадим доматите на открито. В началото на май навън се разсажда пипера” - това, разбира се, може да прочетете в книгите по градинарство.

Тези съвети обаче ги дава един 67-годишен мъж, който цял живот се е занимавал с ядрена енергетика и е работил в АЕЦ Козлодуй. Той се казва Божидар Тодоров, днес е пенсионер и живее в село Долни Вадин, общ. Оряхово. Градинарството му е хоби. Той се включва в проекта „Гранд експерти” и разработва свой оригинален обучителен курс, в който описва целия период на отглеждането на зеленчуците - от засаждането до беритбата и посочва някои тънкости за получаването на по-високи добиви.

От Долни Вадин е и Димитрина Маринова. Тя е на 60 години, работи в кметството в селото по програма за инвалиди. Димитрина също разработва свое собствено обучение на тема „Творчество с различни материали”. В този курс тя описва как могат да се направят сувенири от естествени и отпадъчни материали. Освен практическите съвети, Димитрина разказва и откъде идва традицията на „плъстене на вълна”, откога са най-ранните сведения за плъстени изделия по нашите земи, коя е най-добрата суровина за плъстене, каква е разликата между плъстенето и „сухия филц”, какво значи нуно-фелтинг... И всичко това онагледено със снимки.

82-годишната Янка Константинова от село Труд, Пловдивско е бивш агроном. От години проучва и изработва сама български шевици и шити дантели, наречени „кене”. Янка записва свой видеоматериал, в който разказва за историята на българската шевица и за спецификите на шевиците в различните етнографски райони на България. От курса може да се научи защо например шевиците в  Сливенско, Бургаско и Ямболско са „весели” и защо македонските шевици са предимно черно-червени.

Галина Станева от Долни Вадин пък споделя изпитани рецепти и характерни за района ястия. Нейният обучителен курс съдържа 9 учебни модула: кулинария, готварство,  чуждестранна кулинарна традиция,  местна кухня,  естетичен вид на ястията, основни тънкости на кулинарното изкуство, готвач, гурме, моите рецепти.

Това са само четирима от общо 16 жени и мъже, всички над 55 години от с. Долни Вадин и с. Труд, мнозинството вече пенсионери, които решават да споделят своя практически опит, знания и умения по градинарство, изкуство и занаяти, здраве, деца и кулинария, превръщайки го в учебни модули.

Интересното и необичайното тук е, че те не само че никога досега не са създавали свое  съдържание и учебни модули, но и не са били наясно какво представляват онлайн платформите; как се правят дигитални снимки, подходящи за онагледяване на конкретно учебно съдържание; как се говори пред камера; как се записва видеоурок; как се качват текстове и снимки на онлайн платформа.

***

В процеса на разработване на съдържание, „гранд експертите” не са били сами. За да се осигури високо качество на обучителните материали, възрастните хора са преминали през онлайн обучение, а експерти от Фондация „Лале” и местните читалища са им помагали при структурирането и качването на дигиталното учебно съдържание.

Един от тези експерти е Анелия Радулова, секретар на НЧ „Съзнание-1927” в с. Долни Вадин. Тя разказва, че още през 2012 г. са организирали обучения по начална компютърна грамотност за хора в напреднала възраст от селото. „За нас е важно хората от местната общност да остаряват достойно и да се учат на все нови и нови неща. Затова приехме да бъдем партньори на Фондация „Лале”. Имахме ясното съзнание, че няма да е лесно. Хората над 55 години, които се включиха, преминаха през два обучителни курса с обучител от фондацията, след което в читалището работихме поотделно със всеки. За пръв път те се обучаваха на онлайн платформа, сблъскваха се със специфични термини, които не разбираха. Нашата роля беше да обясним на прост език тези термини, да им покажем практически как да работят с платформата. Помогнахме им и при структурирането на личните им обучителни модули.”

Анелия Радулова и Нина Борисова, която е организатор дейности в читалището в Долни Вадин споделят още, че са впечатлени от ентусиазма и желанието на възрастните да научат още и още нови неща. „В началото бяха неуверени и смутени дали ще се справят с компютрите и дали ще успеят да предадат това, което знаят. В крайна сметка обаче, успяха. Това беше урок и за нас - самите ние научихме, че няма значение на колко години си, дали си от големия град или малкото село, какъв е социалният ти статус - имаш ли желание да се учиш, никога не е късно и май само един живот не стига. И още, че винаги има начин да си полезен на някого, стига да имаш желание за това. Просто трябва да опиташ, независимо къде живееш и на колко години си”.

Гранд експертите от Долни Вадин и Труд доказаха това.