Mergi la conţinutul principal
Blog
Blog

Отвъд маските

Пандемията от COVID-19 предизвика една от най-тежките здравни, икономически и социални кризи в новата световна история и постави на дневен ред редица въпроси.

Правителствата предприеха мерки за овладяване на пандемията и справяне с последиците от нея, но новинарските емисии от света показват, че общественото мнение не приема еднозначно взетите решения.

Така е и в България - разнопосочните и твърде често полярни мнения относно предприеманите от държавата мерки са факт, а с увеличаването на заразените с COVID-19 напоследък хора, споровете като че ли стават все по-ожесточени.

Дата: 21.10.2020 г.

Автор: Наталия Георгиева

Пандемията от COVID-19 предизвика една от най-тежките здравни, икономически и социални кризи в новата световна история и постави на дневен ред редица въпроси.

Правителствата предприеха мерки за овладяване на пандемията и справяне с последиците от нея, но новинарските емисии от света показват, че общественото мнение не приема еднозначно взетите решения.

Така е и в България - разнопосочните и твърде често полярни мнения относно предприеманите от държавата мерки са факт, а с увеличаването на заразените с COVID-19 напоследък хора, споровете като че ли стават все по-ожесточени.

Това, разбира се, може да бъде обяснено с обстоятелството, че всеки е свободен да пречупва информацията през личните си разбирания и нагласи, преживян опит, емоции и култура.

При всички тези разногласия, дебати и спорове в електронни и социални медии, в професионални общности и приятелски кръгове, има един въпрос, който като че ли остана встрани - въпросът за връзката между индивидуалното поведение и груповия риск.

Този текст е опит да се отиде отвъд спора за и против противоепидемичните мерки, за и против маските на открито и закрито, за и против събиранията на обществени места, за и против публиките на стадионите и да се даде един възможен отговор какво всъщност стои зад тях, какво обосновава връзката между индивидуалното поведение и груповия риск.  

Става дума за здравната грамотност - ключов фактор във всяка стратегия за опазване на здравето на хората.  

Защото вземането на лични решения за справяне с COVID-19 и изборът на  поведение е функция на личната здравна грамотност.  

Защото здравно грамотният човек може да анализира, интерпретира  и осмисля информацията от различни източници, да прави обосновани преценки и на базата на това - да направи разумен  и информиран избор на лична стратегия за своето здраве и здравето на близките си.

Защото здравната грамотност е всъщност изключително важен фактор за справяне с пандемията, не по-малко важен от прилагането на строги ограничителни мерки.

 

***

Въпросът за здравната грамотност на българите - особено в условията на пандемията от COVID-19, като че ли остана на заден план в цялата информационна суматоха и хаос от числа, статистики и прогнози.

Последните известни данни за здравната грамотност на българите са от проучване, проведено по инициатива на Европейската комисия в периода 2009 - 2012 г.[1]

Проектът изследва здравната грамотност и илюстрира разликите в здравната грамотност на населението в осем европейски държави -  Австрия, България, Германия, Гърция, Ирландия, Испания Нидерландия и Полша и идентифицира необходимостта от действия по отношение на научните изследвания и здравните политики и практики.

Основните резултати, публикувани в доклада от изследването показват, че всеки всеки втори респодент в общата извадка е с ограничена, неадекватна или проблемна здравна грамотност.

В общата картина обаче, българите са на последно място - 6 от всеки 10 имат ниска здравна грамотност.

Резултатите от проучването показват още, че населението в по-бедните държави има по-ниска здравна грамотност, в сравнение с по-богатите държави, както и че има специфични групи, при които делът на хората с ограничена здравна грамотност значително надвишава средния: това са хората с лошо здравословно състояние, често ползващите здравни услуги, хората с нисък социално-икономически статус, по-ниско образование и по-възрастните.  

Като причина за ниската здравна грамотност изследването отчита слабата образованост и социален статус на населението.

Ниската грамотност води до влошено здравно състояние на населението, до увеличаване на риска от пациентски и лекарски грешки, до увеличаване на хоспитализациите и до нарастване на публичните и личните разходи за здравеопазване.

Хората с ниска здравна грамотност са и по-малко отзивчиви към здравното образование, по-рядко използват услуги за превенция на заболяванията и е по-малко вероятно да управляват успешно хронични заболявания от тези с висока здравна грамотност.

 

***

Неслучайно темата за здравната грамотност присъства в редица европейски политики и документи като Бялата книга на ЕК „Заедно за здраве“, Декларацията за устойчиви здравни системи за приобщаващ растеж в Европа; Стратегията „Здраве 2020“ на Регионалната служба на СЗО за Европа и т.н., а обучението и образованието на възрастни се приема като естествен инструмент за подобряване на здравето и благосъстоянието.

В настоящата ситуация, борбата за справяне с пандемията от COVID-19 в голяма степен зависи от образованността по здравни теми, от умението да се осмисля поднесената информация.

Решението на проблема с ниската здравна грамотност е национален проблем, изисква системни и целенасочени усилия и разбиране, че повишаването на здравната грамотност е първата стъпка към по-добро здраве.

Защото само здравно грамотният човек може да се ориентира в разнопосочните и доста често противоречиви съобщения, да отсее манипулативните послания, да разбере смисъла на цифрите, да се ориентира и да направи избор на индивидуална стратегия за справяне в една такава ситуация, за да запази не само физическото, но и психичното си здраве. 

 


[1] Health literacy in Europe: comparative results of the European health literacy survey (HLS-EU), https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4668324/

 

 

Login (3)

Want to write a blog post ?

Don't hesitate to do so! Click the link below and start posting a new article!

Cele mai recente discuții

Obiectivele tematice EPALE 2021. Să începem!

Vă invităm să îmbogățiți ceea ce urmează să fie un an intens în frunte cu contribuțiile și expertiza dumneavoastră! Să începem prin a lua parte la această discuție online. Discuția online va avea loc marți, 9 martie 2021, între orele 10.00 și 16.00. CET. Discuția scrisă va fi introdusă printr-un flux live cu o introducere în obiectivele tematice 2021 și va fi găzduită de Gina Ebner și Aleksandra Kozyra de la EAEA în numele Comitetului editorial EPALE.

Mai multe