chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE - Pjattaforma Elettronika għat-Tagħlim għall-Adulti fl-Ewropa

tal-kamra tal-aħbarijiet

Доклад на CEDEFOP проучва развитието и бъдещето на професионалното образование и обучение в Европа и в България през периода 1995-2035 г.

08/05/2020
minn Zhuliyan GOCHEV
Lingwa: BG

Националната агенция за професионално образование и обучение в България (НАПОО) публикува информация относно доклад „Професионалното образование и обучение в Европа 1995- 2035“ на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP). Той е изготвен в рамките на проект „Променящата се роля и същност на професионалното образование и обучение в Европа”. Докладът обобщава дългогодишните проучвания на CEDEFOP за развитието и посочва възможностите за бъдещето на професионалното образование и обучение (ПОО) в Европа.
В периода 2020-2022 г. ще се изпълнява втората фаза на проекта, насочена към задълбочаване на изследванията, описани в първия доклад.

Проучването обхваща 28-те страни членки (преди 31.01.2020 г., когато Великобритания напуска съюза) плюс Исландия и Норвегия. То създава цялостна картина за развитието на професионалното образование и обучение (ПОО) в Европа, определяйки ясно всички предизвикателства и възможности. Това се постига чрез две основни стъпки:
1) подробно са описани задълбочени изследвания в развитието на ПОО от 1995 г. до момента;
2) подробно са описани възможности за бъдещо развитие на ПОО, на базата на промените (и реформите) от 1995 г. до настоящия момент.

Целта на изследванията е да се очертаят бъдещите тенденции в развитието на ПОО, обусловени от фактори като:
• Промяна в пазара на труда с тенденция за автоматизация и дигитализация на производството;
• Увеличаване дела на младите хора, които са привлечени, не толкова от ПОО, колкото от общo и академичнo обучение;
• Глобализацията и технологичният прогрес, които продължават да изместват производствените дейности извън Европа;
• Повишаване на временната и непълна заетост.

Докладът съдържа проучване по отношение на миналото, настоящето и бъдещето на системата на ПОО, проведено сред почти 1500 участници (заинтересовани страни и експерти) през 2018 г. Съобразени са промени като политически реформи, икономическата криза от 2008 г. и др. за да се очертаят събитията в развитието на ПОО в миналото и бъдещите перспективи.

Анализът сочи, че в миналото ПОО се е осъществявало предимно в училище или в занаятчийската работилница и е било насочено към осигуряване на квалифицирани работници за занаятите и за индустрията. Съвременното ПОО се осъществява в много различни форми и предлага квалификации за още много сектори (сред които най-популярен е сектора на услугите). Преобладават комбинирани форми на обучение, включващи общообразователна и професионална подготовка.

По отношение на изложеното в доклада част от изводите са :
• миналото: „промяна към резултати от учене”, „увеличаване на обучението по практика” и „развитие на ПОО към по-високи степени на образование (в т.ч. професионално висше образование)”;
• настоящето: „тенденция към повишаване на практическите елементи в образованието и развитие на ПОО към по-високи степени на образование (в т.ч. професионално висше образование)”;
• бъдещето (до 2035 г.) : „промяната към резултати от учене вече не е сред водещите тенденции”. Най-популярните бъдещи тенденции са „ориентация към нуждите на пазара на труда”, както и „нарастване на ПОО към по-високи степени на образование (в т.ч. професионално висше образование)”

Сценарии за развитието на ПОО през 2035 г. :
1) плуралистично ПОО: в основата му е заложено учене през целия живот, където разграничаването между общо и професионално образование почти липсва;
2) традиционно ПОО: в основата му е заложена професионална компетентност, което означава ясно разграничаване между професионално и общо образование;
3) ПОО със специфична цел: в основата му е заложено обучение, свързано с конкретна работа.
Всяка от страните вероятно няма да се движи по един конкретен сценарий, а ще ги комбинира.
Какво представляват и за кого са подходящи сценариите „а-ла-карт”, „вилни градини”, „ПОО пожарникар”, „професионални шампиони”, „ПОО за всички” и „ренесанс на ПОО” може да се види в доклада.

Какво се разбира под ПОО сега:
• всяка учебна програма в училище (център за обучение), която цели подготовка за пазара на труда;
• част от програмите във висшето образование;
• формално и информално обучение/учене на възрастни;
• всяко обучение, организирано в отделните компании.
В този смисъл, разграничения като „служители с бели яки” и „служители със сини яки” все повече изчезват. Съвременният фокус в развитието на ПОО е насочен към подготока на служители, така че да посрещнат предизвикателствата, породени от преминаването от Индустриалната към Дигиталната епоха.

Докладът разглежда особеностите, развитието и промените в системите на ПОО в отделните държави през периода 1995-2015 г., вкл. и в България. Някои от характеристиките в различните държави са:
• Финландия: с приет закон от 1998 г. се дава право на завършилите професионално обучение да бъдат приети в политехникум или университет и ПОО се счита за напълно равностойно с общото образование; учене през целия живот;
• Германия и Дания, Швейцария: преобладава дуалната ситема на образование; преобладават системи за чиракуване;
• Холандия и Австрия: професионалното образование е комбинация от стаж и обучение;
• Словения и Хърватия: делът на учениците в сферата на професионалното образование и обучение е сред най-високите в Европа.
• Великобритания и Ирландия: прототип на „либерална пазарна икономика”; многообразие в професионалните квалификации; преобладават обучения, организирани от отделните компании;
• България и Румъния: силно влияние оказва демографският фактор, т.к. и двете държави губят 1/3 от младото си население между 1995 и 2015г. Изследването показва, че 12 % от населението на възраст 25-64 г. в Словения участва в учене през целия живот, докато за България делът е едва 3%.;
• Чехия, Унгария и Полша: демографски проблеми; в последните няколко години са предприети стъпки за подобряване на ПОО чрез държавни политики в областта;
• Белгия, Холандия и Люксембург, и Франция: затвърждаване на връзките между ПОО и пазара на труда; учене през целия живот;
• Литва, Латвия и Естония: страните са сред тези с най-ниско ниво на обучаващите се в системите на ПОО;
• Испания, Гърция, Кипър, Португалия, Италия и Малта: делът на включените в системите на ПОО е сравнително нисък; в последните години се предприемат мерки за подобряване на ПОО чрез държавни политики в областта.

Общите тенденции, върху развитието на ПОО за последните 20 години, които добре познаваме, могат да се обобощят, както следва:
• Дигитализация;
• Индивидуализация и демократизация;
• Гъвкавост;
• Нови възможности за начините и мястото за обучение;
• Нови форми на ПОО;
• Диверсификация;
• Развитие на Национални квалификационни рамки;
• Развитие на инструменти за валидиране на неформалното и информално учене;
• Плурализъм в образованието.

За повече информация вижте доклада, публикуван на интернет страницата на CEDEFOP https://www.cedefop.europa.eu/files/3083_en.pdf

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn