chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

Elektroniczna platforma na rzecz uczenia się dorosłych w Europie

 
 

Blog

„Свещената география” на българското село

22/10/2019
by Natalia Georgieva
Tungumál: BG

Как един проект оживи селата в Габровско 

 

„Всяко родно място представлява една свещена география.

Мирча Елиаде

 

В 164 населени места в България не живее нито един човек, 64 от тях се намират в област Габрово - областта с най-голям брой села без население и с един от най-високите дялове на лица на 65 и повече навършени години.[1]

Това е част от статистиката за демографските процеси в страната през 2018 г.

Прочетена в друг, социокултурен контекст, тази статистика придобива много по-дълбок смисъл. Тя показва все по-избледняващите контури на географията на българските села - напуснати, изоставени, обезлюдяващи се.   

Тази география обаче все още пази разкази за селския бит и начин на живот; за  празници, обичаи и традиции;  за малките неща, които задават автентичния дух и атмосфера; за корените на българското.

Това е „свещена география”. Тя трябва да бъде разчетена и разбрана. Защото така ще се запази жива паметта на едно цяло поколение, ще се съхрани чувството за общностна принадлежност, ще се запази и укрепи връзката между поколенията.

А напуснатите български села все пак могат да останат живи - чрез паметта на младите хора, чрез общуването между поколенията, чрез споделения опит и взаимно преживените емоции.

***

Едно такова връщане към селото и съхраняване на неговата „свещена география” предлага инициативата „Приеми ме на село”.

Всичко започва през 2012 г., когато едно габровско момиче - Вероника Йосифова, участва в конкурса „Моите идеи за България”.

В своето есе тя описва идеята си - деца и младежи от градовете да гостуват на възрастни хора в селата, за да се запознаят със спецификите на селския начин на живот, да се научат на умения, които не могат да придобият в градска среда и така традициите и обичаите да бъдат запазени и съхранени.

Според Вероника проектът, освен всичко друго, е и модел за универсална превенция на рискови поведения, защото събира две групи – възрастни хора от селата и младежи от градовете, създава възможности тези две групи да живеят и работят заедно и защото може да разкрие нови житейски хоризонти пред младите хора.

Предаването на опит и знания е двустранен процес. Младите хора също могат да научат възрастните на умения, които те нямат - как да работят с компютър, как да комуникират през скайп, месинджър или уотсъп, как да търсят информация през интернет.

Така, тази на пръв поглед обикновена идея, се оказва заредена с много вдъхновение, енергия и смисъл.

Тя се превръща в реалност през 2013 г., когато община Габрово решава да  подкрепи реализацията й в няколко села.

***

Първите семейства, които приемат млади гости в своите къщи са от габровското село Новаковци.

Димитринка Бошнакова, кметски наместник на Новаковци разказва, че в началото  възрастните хора били скептични, предпазливи и недоверчиви.

Самата тя обаче решила да приеме деца в своя дом и с личния си пример насърчила и други семейства да се включат в инициативата „Приеми ме на село”.

Първата година пет семейства от селото посрещнали „внучета назаем”.

Децата, особено тези, които нямат баби и дядовци на село попаднали в автентична селска среда: видели как се прави домашно сирене от саморъчно издоено козе мляко;  как се точат домашни кори за баница; как се пече питка на печка с дърва; как се вади мед, окопават картофи и хранят животни; как се плетат кошници и хамак от въже; как се майсторят  сламени шапки, цепят дърва за зимата и се плъсти вълна. И самите те участвали във всекидневните дейности, учейки се и помагайки на хората, които са го приели в домовете си.

Една от участничките в инициативата, 17-годишната Злата Кула от Велико Търново казва, че „Приеми ме на село“ е една невероятна инициатива, която дава шанса да се научат много нови неща... Успях да доя крава, да науча как се прави бобена баница, да се возя на каруца, да помогна във фермата, да видя възстановка на обичая „крадене на мома“(дори присъствах на сватбата), а също така най-накрая се научих да танцувам народни хора”.[2]

Децата и младите хора научават нови неща, но не само те.

Почти като анекдот се разказва как една баба направила палачинки с яйца и прясно мляко, но тъй като гостенката й била вегетарианка, получила от нея рецепта за палачинки с банан, кокосово мляко и овесени ядки. Така и не станало ясно кои палачинки били по-вкусни. Но и баба, и внуче се забавлявали.

Най-ценното в инициативата „Приеми ме на село” обаче е не само възможността младите хора да опознаят селския живот и бит. 

По-важно от всичко е общуването и контактите, които се създават между младите и възрастните. В това са убедени всички - и бабите, и дядовците, и внуците „назаем”.

 Доказателство за тези силни връзки дава и Димитринка Бошнакова. Тя с вълнение  споделя, че когато през 2014 г. Новаковци е пострадало тежко от силни порои - имало отнесен мост, наводнени приземни етажи, съборени огради, разрушени къщи, непроходими пътища  и много други щети, още на следващия ден след пороите първи в селото се озовали младежите, които гостували миналата година. И започнали да помагат - кой с каквото и както може - на „своите” баби и дядовци.

 

***

И така, вече седем години, 10 села в община Габрово, над 30 „приемни” семейства, над 400 деца и млади хора, посетили селата. Така най-кратко може да се опише мащаба на инициативата. 

И макар цифрите да говорят сами по себе си, „Приеми ме на село” е проект, чийто ефект не може да се измери с цифри. Той създава общност, насърчава общуването, споделянето на опит, окуражава и млади, и възрастни да откриват нови хоризонти на своя живот. И да се учат едни от други.

Невена Петкова, областен управител на област Габрово и областен координатор за учене през целия живот е убедена, че инициативата  има потенциал на добра практика. Доказателство за това е интересът и на други общини към нея.  „Наред с всички ползи, проектът „Приеми ме на село” формира и насърчава културата за учене през целия живот. Участниците - и младите, и възрастните, имат шанс да научат нещо ново, да развият своите умения. Знанието е както традиционно, така и модерно, затова те черпят вдъхновение не само от българските традиции, бит, фолклор, но и от съвременността. У възрастните се формира усещането, че са предали нататък познание, а у младежите – че са новатори на знанието. Инициативата показа, че е устойчива във времето и хората намират смисъл да я осъществяват вече седем години.”

Седем години хората от селата на община Габрово отварят домовете и сърцата си за деца и младежи от цялата страна. Седем години възрастни и млади чертаят заедно контурите на една нова „свещена география”, в която се чувстват у дома си.

 

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn