chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

ríomhArdán d’Fhoghlaim Aosach san Eoraip

 
 

Blag

Най-важният урок

25/11/2019
ag Natalia Georgieva
Teanga: BG

 

Конвенция за правата на хората с увреждания

Член 1: Целта на настоящата конвенция е да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички права на човека и основни свободи от хората с увреждания и да способства за зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство”.

 

Около 15.6% от населението на света на възраст 18 и повече години живее с увреждания. Това са около 650 милиона от приблизително 4,2 милиарда възрастни. С увреждания са около 95 милиона деца, 13 милиона от тях имат тежки увреждания.[1]

Замисляли ли сте се какъв е светът на тези хора?

***

Тази история започна с три рисунки. Три оптимистични цветни петна на бялата стена в една от залите на Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов” в Габрово. Цветовете като магнит привличаха погледите - сякаш насърчаваха да се види скритото зад абстрактните фигури. 

Оказа се, че тези рисунки са създадени с древната техника енкаустика, при която  вместо четка се използва ютия, а боите са заменени с восъчни блокчета.

Автори на тези рисунки са трима пълнолетни мъже и жени с трайни умствени увреждания. Всеки - със своята история, всеки - в своя свят.

Всъщност историите на много от хората с увреждания в България си приличат.

Мнозина от тях са изправени пред сериозни бариери: недостъпна или трудно достъпна физическа среда,  недостатъчно социални услуги и квалифицирани специалисти, липса на адекватни грижи. И най-тежкото и трудно преодолимо препятствие - предубеждения, негативни реакции, стигматизиране.

Заради всичко това, хората с увреждания много често ограничават контактите си, остават изолирани или се самоизолират. Това прави живота им объркан и труден.

По данни на Агенцията за социално подпомагане към септември 2018 г. в България работят общо 173 дневни центрове за хора с увреждания, където се предоставят социални и интегрирани здравно-социални услуги на възрастни, деца и младежи.   

Авторите на трите рисунки посещават един от тези центрове - Дневния център  за пълнолетни лица с увреждания в Габрово.

Дневният център се управлява от Сдружение „Бъдеще и закрила за лица с интелектуални затруднения”. В него работи екип от психолог, специален педагог, социален работник, трудотерапевт, клиничен психолог, медицинска сестра, кинезитерапевт.

Дейностите се организират индивидуално или групово, в зависимост от възможностите и потребностите на ползвателите. Осигурен е достъп до библиотека, интернет и други занимателни дейности.

Усилията на екипа на центъра са насочени преди всичко към придобиване на знания и формиране на практически и социални умения и навици за по-добро справяне с всекидневните нужди. Тук хората с интелектуални увреждания се учат да си връзват обувките, да избират подходящите за сезона дрехи, да си приготвят супа,  да пазаруват продукти. Учат се да разпознават цветовете и предназначението на домакинските уреди. Учат се дори да рисуват с ютия.

Боянка Богданова работи в Дневния център вече 12 години. Работата с хората с увреждания, особено с интелектуални и умествени дефицити изисква специално отношение, внимание и разбиране, и вероятно заради това тя не ги нарича потребители на услуги. „Те идват в центъра всеки ден, защото тук получават подкрепа и среда, в която могат да общуват и да се чувстват полезни. Ако по някаква причина не могат да дойдат, тъгуват. За мен те не са просто потребители на услуги, а деца, които са забравили добре познатите им неща”.

Затова, заедно с колегите си помага на хората с увреждания да усвояват основни практически и социални умения, за да се справят самостоятелно или с минимална помощ с най-необходимото във всекидневието си. И така да преодолеят социалната изолация и отчужденост.

 

***

Почти бях завършила този текст, когато на форум, посветен на децата и младите хора с увреждания и по повод 30-годишнината от приемането на Конвенцията за правата на детето[2] се запознах с Янис Макдейвид.[3]

Той е на 28 години, живее в Берлин, обича да прекарва свободното си време с приятели, иска да стане мотосъстезател, всяка година да посещава по една нова страна и да покори Килиманджаро. Янис израства в Бохум в приемно семейство с деца с различни увреждания.  Биологичните му родители отказват да се грижат за него, защото Янис се ражда без ръце и крака.

Не това обаче го прави различен. Това, което го отличава от останалите е изумителният му дух, характер и позитивизъм.

Днес Янис е мотивационен лектор, който вдъхновява хората с личната си история, всекидневните си победи и големите си мечти.  

По време на конференцията той даде един от важните уроци - не само за хората с различни способности, но за всички: "Да изживееш живота си по най-добрия начин е представата ми за щастие, което е строго индивидуално за всеки човек. Има много лесна формула, която насочва в определена посока, а тя е да си представите какво искате да видите в последния ден от живота си, щом се обърнете назад. Действа безотказно".

 

[2] Повече за Националния форум „С очи за всички” може да прочетете тук https://www.unicef.org

[3] С историята на Янис Макдейвид може да се запознаете тук:  https://www.janis-mcdavid.com/

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn