chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

Plataforma electrónica dedicada a la enseñanza para adultos en Europa

 
 

Blog

Учим ли всъщност повече, когато учим във формалното образование?

30/03/2015
por Georgi Ninov
Idioma: BG
Document available also in: EN FR DE IT PL

 

Бих искал да представя едно критично наблюдение относно разликата между формално, неформално и самостоятелно учене. Това се отнася не толкова до самата разлика (която между другото е спорна), а по-скоро до тенденцията да се вкарва в рамки и да се дефинира наученото.

Често нещата се объркват, когато се опиташ да ги формализираш и определяш. Да вземем за пример вълнуващо произведение на изкуството или вдъхновяващ сценарий. В състояние ли сме изцяло да изразим с думи какво е изобразено на картината или какво се случва на сцената? Нещата може да изглеждат далеч по-малко красиви, ценни, вдъхновяващи и смислени, когато просто са описани с думи. (Никога не съм виждал някой да плаче, докато чете либретото на опера или резюмето на книга).

Няма да започвам този философски дебат, но същото се отнася и до ученето: можем ли да обхванем с думи това, което учещите са научили? Най-вероятно не, и ние всички разбираме това, но все пак се опитваме по всякакъв начин да формализираме и дефинираме ученето.

Формално, неформално или самостоятелно учене? Каква е разликата?

На първо място – нека си опресним терминологията. Европейската комисия, в своя Меморандум за ученето през целия живот (ЕК, 2000), прави разлика между:

Формалното учене води до признати дипломи и квалификации. Формалното учене за възрастни се предлага в обществените образователни институции за млади хора, в обществените институции специално за възрастни, неправителствени организации, частни институции.

Неформалното учене обикновено не води до получаване на официално признати сертификати. Неформалното учене за възрастни се случва в най-различна среда - във формални образователни институции и в широк кръг неправителствени организации с нестопанска цел, включително организации на гражданското общество. Реалните места за учене са: образователни институции като училища, колежи и университети; образователни асоциации; центрове към църкви, синдикати, институции към търговски камари, професионални асоциации, предприятия, работодателски асоциации; предприятия за търговско образование и обучение, граждански организации; публични и частни музеи и библиотеки; обществени, културни и развлекателни центрове. Неформално обучение за възрастни може да има също и чрез дистанционно учене, чрез виртуални средства и други.

Самостоятелното учене по естествен начин присъства в ежедневния ни живот. За разлика от формалното и неформалното учене, самостоятелното учене не е задължително целенасочено учене и в този смисъл дори може да не бъде разпознато от самите индивиди като допринасящо за техните умения и познания.

Тенденции към формализиране на ученето.

Съществува тенденция за формализиране на ученето. Най-очевидното доказателство за това е създаването на Квалификационната рамка и системата за валидиране на предишно обучение. И двете инициативи са основани на допускането, че ученето може да бъде дефинирано в рамките на постигнати учебни резултати. 

Разглеждането на процеса в рамките на постигнати учебни резултати не е нещо лошо. Като посредник, това спомага да се изясни какво учат хората; да се подобри развитието на учебните програми; позволява признаването на предишно обучение при одобрени стандарти.

Но чрез формализацията, дали всъщност учим повече?

Загрижеността произтича от това, че подчертавайки ученето, което е измеримо в контекста на учебните резултати, ние сме склонни да забравяме, че има друго учене, което не се измерва.

Това, което не може да бъде измерено, има значение! От тази гледна точка, не трябва ли да се върнем по обратния път? Ако наистина искаме да интегрираме ученето и живеенето, може би трябва да се опитаме да не формализираме нещата толкова: да превърнем самия живот и работния процес в среда за учене, без учещите да са наясно изобщо, че придобиват нови знания, умения и компетенции.

Правейки това, може всички да научим повече, през цялото време – дори и това да не е определено чрез формализирани резултати от ученето.

_____________

Саймън Брук

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn
Refresh comments Enable auto refresh

Mostrando del 1 - 5 al 5
  • Imagen de Claudio MARQUES

    Yes. In my opinion it's important to formalise the learnings. Adults want it and they feel that it's more serious if we do it on this way. Otherwhise they feel that they dont need to send them kids to school. We just has to see how we formalise the process but it's very important that it's clear.

    On my professional experiences with adults the point was always if we need to transform an experience more than this. If the experience is enought in the knowledge process.

     

  • Imagen de Aleksandra Jasek
    Moim zdaniem, jak najbardziej zasadne jest uwzględnienie podziału uczenia się na formalne, nieformalne oraz pozaformalne. Takie rozróżnienie pozwala na dogłębną analizę oraz dostrzeganie perspektyw i możliwości rozwoju edukacyjnego jednostek zarówno w instytucjach formalnych, organizacjach pozarządowych, a także w procesie doświadczeń związanych z życiem codziennym uczestników procesu edukacyjnego. Formalizacja edukacji niesie ze sobą szansę opracowania i uporządkowania ram kwalifikacji, wiedzy i doświadczeń jednostek biorących udział w procesie kształcenia. Zgadzam się z autorem w kwestii postępującego procesu formalizacji efektów edukacji, żyjemy w czasach, kiedy największe znaczenie przypisuje się formalnym potwierdzeniom uczestnictwa w kolejnym etapach procesu edukacyjnego - dyplomom czy certyfikatom. Taka próba nadawania ram kwalifikacji niesie jednak za sobą ryzyko pominięcia efektów uczenia się, które trudno zmierzyć lub takich, których formalne potwierdzenie jest niemożliwe. Wskutek owego postępowania umniejszona zostaje rola i ranga wiedzy, umiejętności i doświadczeń zdobytych na drodze procesu niezamierzonego, bezpośrednio związanego z doświadczaniem życia codziennego, które również niesie za sobą zdobywanie osiąganie kompetencji i kwalifikacji - równie istotnych i rozwojowych, jednak niemożliwych do formalnego potwierdzenia ich kształtowania i rozwoju. Uważam więc, że przypisując dużą rolę uczeniu się formalnemu oraz przy założeniu, że uczenie się definiują jego efekty, należy jednocześnie baczniej obserwować uwarunkowania oraz efektywność także uczenia się w nieformalnym procesie edukacji. Być może dokładniejsze skupienie się na nieformalnych elementach procesu edukacyjnego pozwoli w przyszłości na stworzenie narzędzia umożliwiającego badanie oraz charakterystykę kwalifikacji i kompetencji zdobytych na tej właśnie drodze rozwoju i edukacji...
  • Imagen de Andrew McCoshan
    Simon, your interesting idea about the formalising effect of learning outcomes points to an interesting question about the potential for learning outcomes to impact upon the learning process. Of course, one of the premises on which learning outcomes have been implemented is that they are “neutral" with respect to the type of learning leading to them. But it is known that assessment methods can have what is called a “backwash" effect on both what is taught (the curriculum) and how (pedagogy). So the same may be true of learning outcomes if, as you suggest, they are a force for formalisation. Learning outcomes vary quite a lot across Europe in terms of their “granularity" (for example, how many hours it takes to achieve a given learning outcome) and how they are written (for example, whether they break down a skill or competence in great detail or are more holistic). Therefore we might ask: might specific and more detailed learning outcomes have a more formalising effect on adult learning than others? If the answers is 'yes' this would indeed be an interesting development, since it would be an unintended consequence of their use and run counter to their intention. I guess in many countries it is far too early to tell but perhaps it should be monitored. It would be interesting to know what light members of the platform community could shed on this from their experience.
  • Imagen de Christin Cieslak

    I can only agree on the remarks given in the article above. Formalisation is a highly important topic of the field of adult education. As I have analysed the effects of a learning offerings (Grundtvig Learning Partnerships) myself, I am convinced about of the efficaciousness of potential learning environments with a small extent of formalisation have for adult learner.

    It is not only that these kind of learning offerings are highly individualized - that is to say, customised on a level you barely create by keep formalising learn settings but also that they imply a very low-threshold access to education.

    Accordingly, there is a risk in overemphasising the need for more regulation and formalisation, which ought not be underestimated. Developing common educational standards in Europe by sharing values and norms is an important instrument to achievement greater equality of opportunity and comparable results in education. But in so doing, the need for individual access to and treatment in education must not be lost from sight.

  • Imagen de Claudio MARQUES

    You said everything:
    "the need for individual access to and treatment in education must not be lost from sight."