chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

E-Plattform für Erwachsenenbildung in Europa

 
 

Blog

За цената на телефонното „ало” и финансовата грамотност

02/08/2018
von Наталия Георгиева
Sprache: BG

Направете си експеримент: напишете в Google „баба даде на мним полицай” и вижте резултата.

Стотици статии за хора, дали спестените си, а понякога и последни, грижливо увити във вестник, оставени на улицата до контейнер за боклук или просто хвърлени от балкона пари, на мними полицаи.

Стотици статии за подведени възрастни жени и мъже, станали жертва на телефонни измамници и лъжци.

Стотици статии, които се различават само по количеството на изхвърлените пари. 

И се питаме за наивност или за глупост става дума? Толкова ли лесно можем да бъдем измамени и подведени?

Всъщност, проблемът е много по-дълбок. Защото става дума не просто за лековерие, а за дефицит на финансова култура.   

Да управляваш личните си финанси е едно от най-важните умения, които трябва да притежава съвременният човек. Това умение определя в голяма степен и качеството му на живот.

Днес сме изправени пред сериозни предизвикателства по отношение на своите финанси. Едни от основните параметри на жизнената ни среда - работа, ангажименти, възнаграждение за труда, който полагаме, се променят бързо.

В тази динамична среда умението да управляваш добре личните финанси е като че ли едно от най-важните умения, което може да обоснове информирания избор и да даде някаква предсказуемост по отношение на финансовото ни бъдеще.

***

В анализ на финансовата грамотност в България, разработен от Фондация „Инициатива за финансова грамотност“[1], на база на данни от различни проучвания (Проучване на финансовата грамотност в България, Световна банка, 2010 г.; „Финансовата грамотност и поведение в България“, ING, 2011, „Финансовата грамотност на българите“, Провидент/GFK, 2014), се прави извод, че хората в България са слабо подготвени по финансовите въпроси; че не могат да се възползват пълноценно и изгодно за възможностите на финансовите продукти и услуги, че не могат да оценят собствените си отговорности при ползването им.

Близо половината българи – 47% - се считат за финансово неграмотни. Сред младежите на 16-17 г. този процент е малко над 53%, докато при възрастните на 60+ е над 60%.

Силна е поляризацията по възраст, ниво на доходи, степен на образование, местожителство. Всеки пети с висше образование (21.5%) и 68% от хората с основно образование определят като слаби финансовите си познания. Това се отнася и за 38% от хората с високи доходи и за 77% от хората с ниски доходи, както и за всеки трети софиянец (31.6%) и 68% от хората, живеещи на село. Малцинствените групи демонстрират особено ниско ниво на финансова грамотност - като финансово неграмотни се определят 78% от ромите.

Изводите в този анализ са тревожни: мнозинството от българите нямат знания и умения за дългосрочно финансово планиране, липсва разбиране за важността на активното, дългосрочното спестяване и инвестиране, големи са трудностите и при вземане на информирани финансови решения. 

Много организации и финансови институции се опитват да отговорят на потребността от формиране и повишаване на финансовите умения на българите, като стартират кампании, насочени към различни възрастови групи.

***

Финансовата грамотност се определя като съвкупност от финансови знания и умения, мотивация и увереност за използването им при вземането на ефективни финансови решения, които да гарантират  ползотворното участие на индивида в икономиката. Финансово грамотните потребители са наясно със своите права, осъзнават своите отговорности и са достатъчно добре информирани.

И макар че формирането на финансова грамотност изисква системно образоване, при това от ранна детска възраст, инициативите на много организации и институции, насочени към създаване на финансова култура,, трябва да бъдат приветствани.

***

Един чудесен пример за компенсиране на определени дефицити във финансовата култура и формиране на базови умения за управление на личните финанси е проектът на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в гр. Габрово. В партньорство с Градската библиотека в Севлиево и библиотеката при НЧ „Васил Левски – 1922“ в с. Яворец, библиотеката започва обучения за повишаване на информационно-комуникационна и финансова грамотност на своите потребители.

„Непрекъснато сме облъчвани от различни реклами на финансови и банкови услуги. Отговорното решение по отношение на личните финанси трябва да бъде резултат от информиран избор. Статистическите изследвания в България от последните 3-4 години обаче показват, че финансовата грамотност, особено на по-възрастните хора е много ниска, а уменията за управление на личните финанси, за правилен избор на подходящи финансови, например банкови продукти са твърде повърхностни. Недоброто владеене на новите технологии и съвременните мобилни устройства и целия спектър от възможности за информация и комуникация, които те предоставят е също сериозен проблем. Затова решихме да разработим проект за обучение за потребители на 45+ години, с което да се опитаме да преодолеем тези проблеми”, казва Савина Цонева, директор на библиотеката в Габрово.

Обучителната програма, разработвана от експерти от банковия и финансов сектор включва разнообразни теми: от управление на личните финанси и семейния бюджет, през запознаване с основни понятия като кредитиране и видове кредити (потребителски, ипотечни, ревалоризирани, отворени) и какво представлява електронното разплащане, до видовете банкови карти, рисковете при ползването им и начините за защита.

Впрочем, библиотеката в Габрово не е единствената в страната, която предлага подобно обучение.

Още през 2014 г. Регионална библиотека „Любен Каравелов” в Русе, в партньорство с УниКредит Булбанк, Фондация „Бистра и Галина“ и „Нетуоркс-България ООД“ обучи над 200 деца и младежи до 24 г. които придобиха базови финансови знания и изградиха практически умения за използване на мобилни приложения в управлението на личните финанси.[2] През 2016 година проектът беше отличен с награда „Шампиони“ в конкурса на Информационното общество WSIS 2016 като проект със специфично подчертана релевантност със световните стандарти за финансова грамотност на населението.

Проектите за повишаване на финансовата грамотност на различни целеви групи чрез библиотеките в Русе и Габрово са интересни не само заради необичайното (на пръв поглед) партньорство между библиотеки и финансови и банкови институции и напълно безплатното за потребителите обучение за придобиване на финансови умения, но и заради куража библиотеките да разширят портфолиото си от услуги и да се идентифицират като участник в процеса на формиране на финансова грамотност на потребителите.

***

Видяхте ли колко резултати даде Google, когато напишете „баба даде на мним полицай”?

Може би в Русе и Габрово резултатите в Google след обученията по финансова грамотност ще бъдат по-малко.

 

 


[1] „Бяла книга  на финансовата  грамотност  в България”, стр. 46-48, Фондация „Инициатива за финансова грамотност”, http://www.financialiteracy.eu/public/uploads/files/f8e5f3a361d08de3a346c139e97d9ee0.pdf

 

[2] Повече за проекта „Забавна финансова грамотност”: http://zabavnifinansi.libruse.bg/

 

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn