chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE - E-Plattform für Erwachsenenbildung in Europa

Blog

Покана за разискване на теорията, свързана с ученето за възрастни

25/01/2016
von Georgi Ninov
Sprache: BG
Document available also in: EN

Много често „се губим” в практиката заради напрежението на ежедневната работа. Въпреки че повечето обучители на възрастни имат опит в андрагогиката, много от тях споделят, че нямат време за задълбочаване върху теоретичната основа на работата си. Този блог има за цел да стартира разговор и да подкани хората към коментари относно любимите им теоретици. Започвам с цитат от виден теоретик, който не е от сферата на образованието за възрастни – Кърт Люин – „Няма нищо толкова практично, колкото добрата теория” (1951 г.).

 

Пауло Фреири (1921 – 1977) – трансформиращо образование

Пауло Фреири, работейки със селяни в Бразилия, разглежда образованието като път към свободата, и по-специално – свобода от бедността и потисничеството. Идеите на Фреири са следните – образованието е всъщност преминаването от това хората да бъдат разглеждани като обекти и самите те да се възприемат като обекти (нямащи право на избор и нямащи възможност да оформят своето бъдеще) към това да се възприемат като субекти (главни действащи лица, които могат да оформят и моделират собствения си живот). Образованието се разглежда като интервенция и катализатор за промяна. Това означава, че обучителите трябва да търсят местата, където са налице потиснатост и угнетеност и да провокират дискусия отностно тези състояния, предлагайки и пътища за промяна. Образованието всъщност е неразривно свързано с това обучаващите се да придобият инструментите, с които да осъществат промяна (например селяните да придобият умения за четене и писане, за да се борят за своите права.)

Фреири предлага също и практики, които надграждат идеите, свързани с образованието като път към свободата, а именно:

- Поставяне на проблеми – образованието трябва да се занимава с поставяне на дневен ред на проблеми, а не с предписване на решения.

- Обучителите следва да са наясно с т. нар. интернализирана угнетеност, при която маргинализираните групи приемат, че „заслужават” да са маргинализирани.

- Следва връзката между обучаващ и обучаем да е равнопоставена – всеки от тях се учи от другия и проявява уважение.

- В основата на тази форма на образование е идеята за социалната трансформация.

- Практика – осъзнаване на света и действие за това той да бъде променен. Не е достатъчно хората да се събират просто за да трупат знания за социалната действителност. Те трябва да действат заедно по отношение на тази среда, за да я осъзнаят и да я трансофмират чрез последващи действия

Според Фреири основната цел на образованието е свободата, и по-специално свободата на колектива. В трудовете му намират място и идеи относно интернализираната угнетеност, практиката и равенството между учител и обучаем.

 

Малкълм Ноулс (1913 – 1997) – Подход, насочен към обучаемия

Малкълм Ноулс разпространява идеята за андрагогиката и я противопоставя на идеята за педагогиката, подчертавайки разликите между това да работиш с възрастни и с деца. Според Ноулс основната концепция, стояща зад андрагогиката е, че тя се фокусира върху възрастни, които:

  • Са автономни индивиди, свикнали с това да действат самостоятелно
  • Имат житейски опит, който ги е направил такива, каквито са
  • Сами са избрали да учат и затова са готови да го правят
  • Се фокусират върху „проблема”, който ги е накарал да учат – заради това те са мотивирани да учат определени неща
  • Имат силна нужда да разглеждат и отнасят ученето към самите тях и техния живот.

Затова преподавателят трябва да постави възрастния в центъра на собственото си учене. За да бъдат поставени контекстуално концепциите на андрагогиката е полезно да обърнем внимание как Ноулес е оформил основните концепции, стоящи зад педагогиката, основно относно обучението на деца – децата биват направлявани отвън; нямат житейски опит; имат нужда някой да им показва какво е необходимо да се учи. Преподавателят има пълна отговорност за вземане на решенията относно това какво, как и кога да се учи, както и дали материалът е усвоен. Педагогиката, или обучението, направлявано от учител, поставя обучаемия в подчинена роля, изискваща съобразяване с инструкциите на учителя и учебните планове. Обучаемите трябва да знаят само това, на което преподавателите ги учат. Резултатът е ситуация на преподаване и учене, която активно насърчава зависимост от обучаващия. Затова Ноулес отбелязва нуждата преподавателят да поставя възрастния обучаем в центъра на своето учене.

Присъединете се – споделете за теоретик, чията работа ви вдъхновява и защо това е така

 

Препратки

Люин, К. (1951) Теория в социалната наука; избрани теоритични трудове. D. Cartwright (ed.). New York: Harper & Row.

Аонтас: Теоритици и мислители – връзката с практиката

Аонтас: Теоритици и мислители – връзката с практиката

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn Share on email
Refresh comments Enable auto refresh

1 - 2 von 2 anzeigen
  • Bild des Benutzers Christian BERNHARD-SKALA

    Dear Emma,

    thanks for posting this one. My personal favorite is Paolo Freire. I loved teaching and discussing his concepts with students at the faculty, showing them up, where I did opress them.

    I would like to add Klaus Holzkamp, a german psychologist from the 90s. His approach is that people loose their ability to learn in classrooms by reproducing what teachers would like them to say, being taught that there are right answers and wrong answers. He calls this defensive learning, which is a kind of learning that is done in order to avoid punishment, bad marks or other sanctions.

    He was kind of proclaiming a second kind of learning "expansive learning" which is a kind of learning that is done in order to cope with daily life and in order to get one's life straight - straight in the sense that only the learner himself can decide on because the only the learner is the expert for his life and knows what he wants his life to be like.

    This indicates that we as teachers/ facilitators or organizers of adult learning should focus first of all WHAT does this person want to learn and why does a person want to learn this special content. Once we have found out what this person is aiming to learn, we might talk about how to teach him or her.

    This approach is very popular in German scientific community, find out more reading this article by Anke Grotlüschen, University of Hamburg http://files.eric.ed.gov/fulltext/EJ734235.pdf

    by the way: All very close to Freire....

     

  • Bild des Benutzers Emma GRAINGER

    Thanks for that, always educational to hear about 'new' people - well new to me, I'm sure he's very well known in Germany - look forward to reading more over a coffee 

    Emma