Resource Details
РЕСУРС

ВАЛИДИРАНЕ НА НЕФОРМАЛНОТО И ИНФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ. ИЗГРАЖДАНЕ НА УЧЕЩИ СЕ ОБЩЕСТВА: ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ВАЛИДИРАНЕТО НА НЕФОРМАЛНОТО И ИНФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ

Валидирането на неформалното и неформалното учене е от същствено значение за развитието на компетенциите на индивида и осъзнаването на тези компетенции, както и използването им в бъдещото личностно развитие и практика. Този процес се развива динамично и с различна скорост в отделните държави-членки на Европейския съюз. През 2012 година Съветът на ЕС отправи систематизирани препоръки към Европейската комисия, където са описани основните елементи, в това число е терминологични дефиниции по отношение на валидирането на неформалното и информално учене. Пряко свързани с ключовите точки от Препоръките на Съвета от 2012 година, Европейският център за развитие на професионалната подготовка (CEDEFOP) представя основните принципи за валидирането на неформалното и информално учене:

ДРАФТ НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ

1. Индивидът е център на процеса по валидиране – валидирането /по принцип/ е доброволно; личността на индивида трябва да бъде защитена и уважавана; резултатите от валидирането /нормално/ са собственост на индивида; трябва да бъде гарантирано равно и честно участие в процеса, който е колективен. 

2. Валидирането има различни цели: споразумението за валидиране ще разграничава четири основни етапа - идентификация, документиране, оценка и сертифициране на неформално и информално учене. Индивидът трябва да може да избира на кой етап от процеса на валидиране, той може да приключи и кои етапи да бъдат включени.

3. Информацията за валидиране трябва да е близо до мястото, където хората живеят, работят, учат - информацията за възможностите за валидиране трябва да бъде предоставяни координирано, като се съобразява с многообразието на ролите и отговорностите на публичните, частните и неправителствените заинтересовани страни.

4. Менторството и консултирането са в основата на това, индивидът да може да адаптира валидирането към неговите/нейните нужди и интереси: индивидът ще има нужда от професионално консултиране как валидирането обслужва личите му нужди и интереси; яснота за ползите и разходите помощ при вземането на правилно решение за съответния индивид.

5. Валидирането трябва да е част от национална квалификационна рамка и система – индивидът трябва да има възможност да придобие квалификация или част от квалификация във връзка с постигнатите резултати.

6. Стандартите са описани и дефинирани чрез образователните резултати, формулирани като знания, умения и компетенции; същите или подобни стандарти трябва да се използват във формалното, неформалното и/или информалното учене с оглед на това да се избегне класифицирането на „първокласни“ или „второкласни“ типове квалификация; стойността на една квалификация е в това дали някой успешно е изпълнил стандарта, а не в какъв контекст и среда се е случил процеса на учене, което да води до дадена квалификация.

7. Осигуряване на качеството трябва да е категорична и неразделна част от процеса на валидиране; резултатите трябва да са разпознаваеми и признати от обществото; прозрачното осигуряване на качеството ще подпомогне процеса на валидиране през всички фази; осигуряването на качеството на процеса на валидиране е фокус върху надеждността и валидността на целия процес от идентификация до признаването .

8. Професионалните компетенции на валидиране трябва да бъдат разработени за ментори и оценители: за да се добави стойност в системното развитие на професионалните компетенции на тези, които подкрепят този процес, това е от съществено значение; професионално развитие на практикуващите валидиране трябва да вземе предвид междусекторния характер на валидиране и да отразяват индивидуалните нужди; ролята на съветници и оценители и е от особено значение.

9. Оценка на уменията следва да се предлага на безработни индивиди, или такива, които са в риск от безработица; въвличането на услугите за заетост, в пряка координация с релевантните заинтересовани страни е от голямо значение за развитието и прилагането на тази услуга.

10. Оценка на компетенциите е неразделна част от развитие на човешките ресурси в предприятията и частния сектор: да подкрепят по-нататъшното обучение и кариера, работодателите и синдикатите са насърчавани да документира резултатите на тези процеси по начини, които улесняват използването им както вътре, така и вън от предприятието.

11. Документация за валидиране: валидирането на резултатите, ако е възможно, се документира чрез съществуващите европейски кредитни системи (ECVET и ECTS), съотнасящи се към НКР и ЕКР; рамката и Europass на Youthpass следва да подкрепя валидиране, когато е възможно, може да се разработи самостоятелна квалификационна рамка.         

По време на работните срещи в рамките на проекта „Изграждане на учещи се общества: промотиране на валидирането на неформалното и информалното учене” бяха представени различни добри практики и различен европейски опит.

Опитът на Швеция представи следната система за валидиране:

СИСТЕМА НА ВАЛИДИРАНЕ

Формална система – резултатите са определени от официални власти в учебен план и разпозната таксономия. Оценката е от официални представители.

Неформална система - резултатите са описани и документирани от индивида и от разпозната таксономия. Самооценка в духа на сътрудничеството. Неформалната таксономия обхваща: знания и умения, компетенции да прилагаш и действаш, способности да анализираш, свързваш и оценяваш, инициативност, развитие и постигане на резултати.

Таксономия на Блум

● знание - да бъдеш в състояние да асимилираш факти - запомняне

● разбиране – разбиране на запомнените факти

● прилагане - да бъдеш в състояние да направиш нещо с фактите и да използваш придобитите знания

● анализ - да бъдеш в състояние да видиш връзки между различни факти

● синтез - да бъдеш в състояние да изготвиш свои собствени заключения

● Оценка - да бъдеш в състояние да произведеш, да планираш и да генерираш нещо ново

ВАЛИДИРАНЕ - КОГА?

1. Като част от продължаващо обучение да се установи нивото на знания и да се определи продължителността на обучението.

2. Като отправна точка за други продължаващи обучения

3. Документиране на реални знания, умения и способности за заетост

4. или просто за удоволствие

ОСНОВНИ КОМПЕТЕНЦИИ

1. Граждански

2. Социални

3. Интеркултурни

4. Културни

5. Образователни

6. Комуникативни

7. Организационно–лидерски

ВАЛИДИРАНЕ В ТРИ СТЪПКИ

1. Цялост на реални индивидуални компетенции

2. Самооценка и групов диалог/групова оценка/оценка от ментор

3. Оценка от оторизирана институция - сертифициране

Между стъпка две и стъпка три задължително има доброволен избор на индивида.

Валидирането на неформалното и информалното учене трябва да има за цел на първо място разбирането на индивида за натрупаните знания, умения и компетенции и как да ги превръща в реални ползи за своето развитие. Основна същина на процеса е доброволното участие на индивида в процеса, като той/тя решават кои стъпки би искал да извърви и дали ще получи крайното институционално сертифициране. В тази връзка българските институции, както и заинтересованите страни, имайки предвид европейския опит и възможностите за синхронизиране на процеса на европейско ниво, трябва да отворят диалога и работната среда при изрботването на политиката за всички заинтересовани страни и да проучат мнението и капацитета на средата, която пряко ще използва този нов инструмент за личностно развитие.

Resource Details
Автор(и) на ресурса
ИНСТИТУТ ЗА СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ
Вид ресурс
Образователни ресурси със свободен достъп
Държава
Дата на публикуване
Език на документа
Login (0)

Want to add a resource ?

Don't hesitate to do so! Click the link below and start posting a new resource!