Анализът „Бяла книга на финансовата грамотност в България“ е изготвен от фондация „Инициатива за финансова грамотност“  в рамките на  проект  „БГ карта на финансовата грамотност“, финансиран  по Програмата за подкрепа на НПО по финансовия механизъм на ЕИП.

 Анализът съдържа информация за добрите практики по света и в Европейския съюз, но акцентът е поставен върху постиженията в България – описани  и систематизирани са съществуващите в страната инициативи в областта на финансовата грамотност. На тази база са  изведени съответните препоръки за бъдещи интервенции. Подобно „картографиране“ не е правено към момента и може да бъде от изключителна полза както за институции, развиващи и планиращи да развиват дейности в областта, така и при формиране на политики.

 В базата данни фигурират над 100 ресурса, като този брой не е трябва да се приема като окончателен, нито списъкът за изцяло пълен поради динамиката в „полето“ на финансовата грамотност. Също така, следва да се отчита, че описаните ресурси не са съпоставими като мащаб, ефективност на въздействието, устойчивост.  Сред тях има такива, от които се ползват широк кръг лица и са устойчиви във времето, както и такива, които са ограничени по отношение на обхвата и имат по-скоро епизодичен характер. 

 Над 55% от ресурсите са интернет базирани. При образователните програми се очертава ясна тенденция – предпочитаната целева група са деца и ученици. Към тях са насочени 70% от образователните програми и инициативи.  

 Очертаната карта на финансовата грамотност в България посочва  редица „бели полета“.

-  Липсва форум, който да обедини заинтересованите страни и да стимулира диалога и обмена на добри практики.  Нуждата от такъв бе нееднократно подчертана и по време на срещите, организирани в рамките на проекта, а самата партньорска мрежа може да послужи за отправна точка за създаване на устойчиво във времето формирование.

-  Крайно недостатъчни са образователните инициативи/ресурси, които имат систематичен, устойчив и достатъчно мащабен характер. С други думи „работи се на парче“.

-  „Неглижирани“ са  редица целеви групи. На практика, възрастното население може да разчита основно на интернет ресурси. Следва да се отчете, че когато говорим за широка публика/възрастно население, то се състои от множество целеви групи, съществено различаващи се в своите характеристики и нужди от финансово ограмотяване. 

-  Няма адекватни/отговарящи на специфичните потребности образователни ресурси, предназначени за групи като студенти, млади хора, изключени от образователната система, пенсионери, финансово уязвими групи: безработни, потребители с  финансови затруднения; лица с ниски доходи и такива, които получават социални помощи, малцинствени групи.

-  Изброените по-горе дефицити и проблеми  се дължат в основата си на липсата на политика на национално ниво по въпросите на финансовата грамотност.

 Събраните и анализирани данни за съществуващите ресурси в областта на финансовата грамотност са в основата  на базата данни в ресурсната интернет страница www.finansovogramoten.bg.