chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE - Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

Блог

От последните четящи хора на Бредбъри до дигиталните колекции на библиотеките

13/02/2018
от Наталия Георгиева
Език: BG

Помните ли главния герой от антиутопията „451 по Фаренхайт” Гай Монтаг, пожарникаря, който изпитваше истинско наслаждение, докато гореше книги?  

В обществото, в което живее Гай Монтаг хората трябва да презират литературата, да търсят утеха в телевизията и технологичните развлечения.

Затова пожарните команди вместо да гасят, разпалват клади с горящи книги. 

Финалните сцени от екранизираната версия на романа на Рей Бредбъри показват как последните четящи хора на земята вървят в някаква пустош, рецитират наизустените книги, за да ги запазят в паметта си и да ги предадат на следващите поколения.

Романът на Рей Бредбъри излиза през 1953 година.

През същата година, според някои сведения[1], в една специализирана статия за първи път се използва глагола „дигитализирам”, за да се обозначи възможността информацията да бъде съхранява във формат, различен от аналоговия.  

Решението как културното наследство може да надживее физическия формат, в който съществува и да стане достояние за бъдещите поколения беше дадено от  компютърните технологии и интернет. Дигитализацията даде ново измерение на културните артефакти и възможност много по-големи аудитории да имат достъп до тях.   

През ноември 2008 год. беше създадена Europeana - най-мащабната виртуална библиотека на дигитализирани обекти на европейската култура.  Днес на портала https://www.europeana.eu могат да бъдат открити над 51 милиона сканирани книги, карти, музика, записи, фотографии, архивни документи, картини и филми, представящи шедьоврите на европейската култура през вековете. Тези дигитализирани обекти се предоставят от библиотеки, музеи, научни и културни институции от 27-те държави-членки на ЕС, а достъпът до тях е напълно свободен.

Български библиотеки също партнират на Europeana, като същевременно създават и собствени колекции от дигитални фондове, които се управляват виртуално и са достъпни онлайн за много потребители. 

***

Процесът на дигитализация обаче, особено когато става дума за книги, изисква специализирано оборудване, подходящ софтуер и умения.

Това е сериозно предизвикателство за много културни институции - библиотеки, вкл. намиращи се в манастири и църкви, където се съхраняват уникални, единични издания на ценни книги, с висока естетическа или историческа стойност.

В старопечатния отдел на Регионална библиотека „П.Р. Славейков” във Велико Търново например се съхранява едно от най-ценните издания на първата печатна книга на новобългарски език „Неделник” на Софроний Врачански, в Държавния архив в града се пази оригинал на Попгладичов препис на „История славянобългарска“ от 1809 г. и  оригинал на ръкописа на „Октоих” (осмогласник) на среднобългарски език, полуустав с червенослов, със служби за всички дни от седмицата на последните 4 гласа.

И макар подобни издания да представляват специализиран интерес само за изследователи или историци, те са изключително ценна част от културното наследство на България.

За да ги съхрани, но и да подпомогне всички онези културни институции, които желаят да  дигитализират обекти от своите колекции, но не разполагат с професионална техника или финансови ресурси за това, Регионалната библиотека в старопрестолния град, в края на миналата година започва изпълнението на проект „MobiDig” („Мобилна дигитализация”).

Без да предлага строго академичен подход, „MobiDig" е опит да се отговори на въпроси, с които се сблъсква всеки, който желае да дигитализира книга или някакъв културен артефакт с историческа стойност: „Какво е необходимо за цифровизацията? Какви средства за дигитализация може да се използват”, „Какво се прави с дигитализираните обекти” и др.

Ето защо проектът предвижда създаване на онлайн платформа, на която ще бъдат качени обучителни модули и наръчник, които ще описват как да се избират артефакти за дигитализация, как се прави цифровизация на по-малки колекции, какво оборудване може да се ползва, как се гарантират авторските права и др. Проектът предвижда и създаване на видеоклипове в YouTube, чрез които да се демонстрира процеса на дигитализация.  

Достъп до платформата могат да имат библиотекари, архивисти, музейни работници, учители и всички, които проявяват интерес към съхраняването на културни артефакти в цифров формат.  

В изпълнението на проекта Регионална библиотека „П.Р. Славейков” си партнира с Професионалната гимназия по полиграфия и фотография и Студентското общество за компютърно изкуство в София,  VESTIGIA Manuscript Research Centre към Университета в Грац, Австрия,  Фондация „De Domijnen” в Холандия, с библиотеката на Националния дворец на Мафра, Португалия и „Fratelli Alinari Istituto di Edizioni Artistiche”, Флоренция.

"MobiDig” е новаторски проект: за първи път в България ще бъдат представени възможностите на мобилната нискотарифна цифровизация и услугите с „отворен код”, които могат да се прилагат от библиотеки, архиви, училища, културни организации за дигитализиране на различни обекти с културна и историческа стойност. Чрез него ще се предоставят и онлайн ресурси за мобилна цифровизация на ниска цена, подходящи за професионални обучителни организации.

За първи път ще бъдат разработени иновативни инструменти за дистанционно обучение, квалификация и преквалификация, чрез които ще се насърчи ефективното, интегрирано и гъвкаво учене на работното място.  

Това ще даде възможност уникални екземпляри на книги и други културни артефакти да надживеят тленността на аналоговите си носители, да бъдат съхранени в цифров формат и така да бъдат достъпни за повече хора.

***

Аналогията между последните четящи хора на земята от романа на Бредбъри и дигитализацията на ценни книги може и да не е съвсем точна, но провокира размисъл за начина, по който се съхранява и предава на следващите поколения културното наследство. И макар че за много хора истинският контакт с  книгата е триизмерният, дигитализацията открива нов хоризонт пред четящите хора и демократизира познанието. Така ценните издания ще се превърнат в споделен и достъпен ресурс. За повече хора. Виртуалната библиотека гарантира това.

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn