chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE - Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

Блог

Седемте предизвикателства пред валидирането на неформалното и самостоятелното учене в Европа

21/03/2015
от Rositsa Panova
Език: BG

Препоръката на Съвета от 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене призовава всички държави-членки да осигурят възможност, не по-късно от 2018 г., на всеки гражданин да валидира своите знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално и самостоятелно учене. Също така трябва да се даде възможност за получаване на пълна квалификация или, където е възможно, частична квалификация на базата на валидирания опит от неформално или самостоятелно учене. Това със сигурност е похвална и амбициозна задача, но има и хора, които чувстват, че стремежът към формализиране на всички видове учене може да доведе до по-ограничена концепция за ученето.

Критиците на Препоръката могат за момента да си отдъхнат; реалността е, че валидирането на неформалното и самостоятелното учене (ВНСУ) остава фрагментирано в Европа, както става ясно от актуализирания за 2014 г. Европейски справочник за валидирането. Тази актуализация, направена в сътрудничество с Европейската комисия, пълно отразява Европейските насоки за валидирането. Тя включва 36 доклада за 33 държави, осем задълбочени тематични доклада, два казуса и синтезиран доклад с основните констатации. Важно е да се отбележи заключението, че желанието за валидиране се увеличава в повечето държави (броя на държавите, които са създали обширни национални стратегии се увеличава от 5 на 13 от 2010 г. насам)

И докато всеобхватните стратегии могат да дадат повече яснота на потребителите и да осигурят отчетност относно процеса, наличието на стратегия не означава задължително, че тя се прилага. Нито пък че ще бъде напълно въведена на местно ниво. Затова, вместо да се отклоняваме в дебат за ползата от всеобхватни стратегии и единни правни рамки, съм се опитал да откроя седем общи предизвикателства, по които трябва да се вземе отношение, какъвто и да е вида на системата в отделните страни-членки: 

  1. Събирането на данни: Притеснения относно данните бяха споделени в Европейските справочници за валидирането и от 2010 г., и от 2014 г. Данните, събрани от различни организации, рядко биват обобщени на едно място и публикувани, нито пък се анализират на национално ниво. Това ограничава възможностите за оценка и мониторинг на дейностите по валидиране. Това се явява също и значителна бариера в изграждането на база данни с примери, които да са основа за бъдещо развитие.
  2. Ангажираност на всички заинтересовани страни: Държавите трябва ясно да разпределят отговорностите и да ангажират всички заинтересовани страни във всички подходящи етапи. В това отношение ангажираността на частни организации и третия сектор все още е предизвикателство. Ангажираност от страна на всички страни – включително потенциални ползватели на системата – е важно, за да се осигури доверие в системата, нейните процеси и резултати.
  1. Еквивалентност на стандарти: Данните сочат, че квалификациите, придобити чрез неформално/самостоятелно учене не се ценят толкова много, колкото формалните образователни програми.
  1. Финансови въпроси: Необходима е по-голяма яснота относно количеството ресурси, предназначени за валидиране.
  1. Качество: Няколко са държавите, създали кодове за качеството или насоки за валидиране. Необходими са повече проучвания за това дали системите и процедурите за осигуряване на качество са в състояние да гарантират надеждни, валидни и достоверни оценки.
  2. Осведоменост на основните целеви групи за валидирането: Обществеността не е достатъчно осведомена за съществуването на система за валидиране - или защото валидирането се случва много от скоро (например в Италия и Словакия), или поради липсата на инициативи за информиране на обществеността (например в Румъния и Унгария). Съществува голяма нужда от дейности за повишаване на информираността както на ниво ЕС, така и на национално равнище. Примери за добри практики на равнище ЕС са Европейската платформа на гражданското общество за учене през целия живот, OBSERVAL-Net, както и "Изграждане на общества на ученето" (които създадоха стратегическо ръководство относно насърчаването на участието и повишаването на осведомеността). Освен това, услугите за професионално ориентиране трябва да гарантират, че потребителите ще могат да се справят със системата.
  3. По-нататъшно развитие на връзките между Националните квалификационни рамки (НКР) и валидирането: НКР могат да подкрепят валидирането чрез насърчаване на резултати от обучението и използване на еквивалентни стандарти (насред формалната / неформалната / самостоятелната среда). Те могат също така да направят механизмите за осигуряване на качество много по-достъпни. Въпреки всичко обаче те трябва да бъдат вградени в по-широк кръг политики и практики, за да се постигне успех, с необходимото ниво на подкрепа на регионално и местно ниво, както и на ниво ползватели (т.е. услуги по информиране и насочване). Също така е важно да се помни, че валидирането се отнася не само до квалификации, но също и до идентифициране и документиране.

Автор: Аарон Райания

 

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn