chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE - Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

Блог

Как бизнесът да разкрие „скритата" работна сила

31/10/2016
от Rositsa Panova
Език: BG

Когато на всеки бизнес форум или експертна дискусия през последната година чувам, че за предприятията вече „не достигат хора", това налага малко по-задълбочен отговор. Действително за последните тримесечия икономиката създаде значителен брой работни места, а при динамиката в демографията вече имаме коефициенти на заетост, подобни на стойностите отпреди кризата. И въпреки това си позволявам да припомня, че икономистите, описвайки кое да е явление на пазара, е коректно да допълват „при равни други условия", или „ceteris paribus". За пазара на труда можем да говорим по подобен начин - „все повече не достигат хора, особено в определени браншове, и това ще бъде проблем за разширяването и развитието на бизнеса при равни други условия".

Ами нека видим може ли „другите условия" да се променят. Да тръгнем от „макро" картината. Ако България имаше пазар на труда като Холандия или Дания например, икономиката щеше да е създала поне 600 хил. повече работни места. Има ли потенциален резерв на пазара, за който в момента сме забравили?

Интуитивно тръгваме от регистрираните безработни лица. Коефициентът на безработица е малко над 8% - ако падне на 5 или 6%, това са 80-100 хил. допълнителни работници. Те, разбира се, са неособено подготвени за изискванията на работодателите - но все пак половината от безработните имат поне средно образование . Което означава, че са базово грамотни, и това е поне някаква основа за включване на пазара на труда.

Но „слонът в стаята" са неактивните лица. Близо милион и половина са лицата между 15 и 64 години, които не са част от работната сила. От тях над 10% са т.нар. обезкуражени лица - хора, които твърдят, че вече не се опитват да търсят работа, защото не виждат смисъл. вероятно част от тях могат да намерят нов смисъл при промяна в параметрите на средата. Близо 1/3 от неактивните са учещи. Да, очевидно е, че гимназистите трудно могат да съчетаят ученето с пълноценна работа в завода или офиса през цялата година, както повечето съвестни редовни студенти . Но гъвкавият пазар на труда създава почасова работа и заетост през почивните дни и лятото. Същите алтернативи са и големият шанс за включване в работната сила на лицата, нежелаещи да работят по лични причини - най-вече за отглеждане на малки деца, а също и възрастни или болни хора. За всичко това обаче са нужни реформи на държавните политики - както за регулациите на трудовите отношения, така в политиката по социално подпомагане. Промени са нужни и за интегриране поне на част от хората с увреждания - които са около 200 хил. в трудоспособна възраст и вероятно част от тях биха могли да добавят стойност в икономиката. За онези 200 хил. пък, които твърдят, че са в напреднала възраст (а са до 64 години), е ясно, че ще трябва постепенно да намерят онази форма на заетост, която не влиза в противоречие със себеусещането им за „старост".

Още по-важно е друго - как да се „насочат" тези потенциални работници към глобално конкурентни създатели на стоки и услуги. И решението е относително просто в средносрочен и дългосрочен план, независимо дали говорим за аут-сорсинг на ИТ u бизнес услуги или за производство на автомобилни компоненти или електроника. То изисква съчетание от три фактора. Първо, цял пакет от реформи за повече свобода и гъвкавост на пазара на труда, политиката за хората с увреждания, социалните помощи. второ, интегрирането на „маргиналната" част от потенциалното предлагане на труд няма да отиде директно в растящите динамични сектори. Но ако учениците попълнят сезонната заетост в курортите или уикендите, ако хората над 60 могат да заемат позиции в ритейл сектора, ако хората с увреждания заемат част от административните позиции или тези в услугите, част от сега заетите в тези дейности ще бъдат „освободени" да се преквалифицират и да станат основа за разширяване на индустрията и експортните услуги. За да се случи това, все пак последните ще трябва да привлекат хора с по-високо възнаграждение.

Forbes

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn