chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE - Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

Блог

Постигане на качество в системите за валидиране: потребителите ли са липсващата връзка?

28/07/2015
от Georgi Ninov
Език: BG

Нуждата от ефективно осигуряване на качеството е важна основополагаща мярка при валидирането на неформалното и самостоятелното учене. Това е ясно определено в Препоръката на Съвета от 2012 г., която поставя на страните-членки на Европейския съюз задачата да разполагат с напълно развити системи за валидиране до 2018 г. Но какъв е прогресът, който страните-членки правят и какво спира по-бързото развитие?

Има три елемента, идентифицирани в Препоръката, които трябва да имаме предвид, ако разглеждаме качеството по холистичен начин:

- Осигуряване на качество, свързано с оценяването;

- Въпросът с еквивалентността на стандартите между квалификациите, добити чрез валидиране и тези, добити по формален път

- Наличието на връзки с националните квалификационни рамки.

Настоящият наръчник за валидиране предлага информация за нивата на напредък. От него става ясно, че от тези три мерки, най-много усилия все още са нужни за развитието на осигуряването на качество. По-малко от половината държави, участващи в проучването, напълно отговарят на изискванията на препоръката от 2012 г., за това, че мерките за осигуряване на качество трябва да са (а) прозрачни, (б) в съответствие със съществуващите рамки за осигуряване на качество и (в) да подкрепят надеждни и валидни методи на оценка. Интересно е, че тези държави са разпръснати из Европа и обхващат крайно различен набор от образователни и обучителни системи. За осем други държави е констатирано, че се нуждаят от „спешни действия“ по разработване на подходящи мерки.

Що се касае до връзките с националните квалификационни рамки (НКР), повечето държави докладват, че неформалното и самостоятелното обучение може да бъдат използвани за получаване на квалификации съгласно техните рамки и/или могат да бъдат използвани, за да се оцени формалното образование, обхванато от НКР. Въпреки всичко, не е ясно дали това важи за всички квалификации.

Във връзка с квалификационните стандарти повечето държави прилагат същите или еквивалентни стандарти към придобитите чрез валидиране квалификации, както към тези от формалното образование. Отново, въпреки това, картината е комплексна. Квалификациите, придобити чрез валидиране може да са различни от тези, придобити по формален път, въпреки че се използват еквивалентни стандарти. В рамките на една и съща държава може да се прилагат различни правила в различните сектори на образование и обучение, особено в областта на висшето образование и професионалното образование и обучение.

Трябва ли това да ни притеснява? Очевидно картината е много фрагментирана и е трудно да се добие ясна представа за това колко добре са развити системите по отношение на качеството като цяло. Въпреки това, може да бъдат поставени два ключови въпроса:

- Защо темповете на развитие на мерките за осигуряване на качество изостават в сравнение с темповете на развитие на квалификационните стандарти, при положение, че двете трябва да са тясно свързани?

- Ще гарантира ли формалната еквивалентност между квалификациите, получени чрез валидиране и тези, получени по формален път, еквивалентния им статут в икономиката и обществото?

И накрая, можем да се запитаме какво липсва. Може би възможен отговор на този въпрос е какво ни се полага? Препоръката не изисква достъпът до валидиране да бъде право на всеки един. Но не липсва ли тук основен двигател на качеството, а именно изискванията на „потребителя“? Не е трудно да си представим какво биха изисквали „потребителите“: достъп до процеса и до квалификацията, която не е различна от тази, добита чрез формалното учене. Разбира се, трудно е да си представим, че валидирането може да стане „право“ на всеки в настоящия икономически климат, тъй като това би имало сериозни финансови последствия. Но даването на права на потребителите може да действа като стимул за повишаване на качеството, особено при настоящата тенденция на разделение на отговорностите в рамките на образователните и обучителните системи.

 

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn