chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE - Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

Отдел с новини

За образованието и културата

13/09/2018
от Rositsa Panova
Език: BG

Автор: Георги Няголов

Независимо дали харесваме понятията "демократизация", "глобализация" и "автоматизация", не можем да отречем, че през последните десетилетия наблюдаваме по-свободно движение на хора, продукция, производствени фактори и информация, както и изместване на човешката работна ръка от редица форми на труд, които се извършват по-ефективно от машини. На практика това са основните измерения на прогреса в световен план. Вместо обаче тези промени да водят до осезаемо по-добро качество на живот за всички, виждаме как надигащите се миграционни вълни поставят под съмнение хуманистичните нагласи на развитите общества; глобални корпорации реализират огромни печалби, които не се разпределят справедливо за опазване на околната среда и благоденствието на гражданите; свободният достъп до всякаква информация подкопава авторитетите, които досега са гарантирали истината, и създава условия за безпрецедентна масова манипулация.

Тези негативни ефекти на прогреса обаче не доказват неговата същностна сбърканост, а само масовата неподготвеност на човечеството за него. Затова развитите държави инвестират в национални и наднационални организации (ЮНЕСКО, ОИСР, СБ, ЕС), които да формират ясна представа за това какво е нужно на всеки човек, за да може да функционира пълноценно в тази променяща се среда. Резултатите от тяхната работа са рамки от цели за учене и развитие през целия живот, които националните правителства вземат предвид при изработване на собствените си управленски стратегии и програми.

Културната компетентност

През 2006 г. ЕС препоръчва осем "ключови компетентности за учене през целия живот". Сред тях е "културната компетентност". Точната формулировка: cultural awareness and expression competence се стреми да обвърже двете измерения на образованието в областта на културата и изкуствата: "културна съзнателност" (рецепция) и "културно изразяване" (продукция) – с понятието "компетентност", което предвижда формулирането на конкретни образователни цели по три направления: знания, умения и нагласи.

Става дума за познаване на световната философия, морал, етика, културно наследство, традиции, съвременна и популярна култура, субкултури, медии, културно и езиково разнообразие; умения за критично мислене, разбиране и анализ на идеи, културни произведения и процеси, както и за изразяване на собствени мисли и емоции в творчески форми; убеденост в ползата на културата за личностно израстване и утеха, като социална спойка и портал към общочовешките ценности; уважение към идентичността и възгледите на другите; мотивация за развиване на творческо мислене. С две думи – създаване на съзнателни и отговорни граждани, притежаващи умения, които на пазара на труда ги превръщат в по-ценен ресурс от машините.

През 2015 г. експертна работна група анализира практиките в 25 държави и издава наръчник за развиване на културна компетентност. Там се посочват важни специфики на тази компетентност:

- Най-добрият начин хората истински да разберат смисъла на културата и да се ангажират с нея е да я преживеят.

- Достъпът до култура има две измерения: физическата възможност за пряк контакт с произведения на изкуството, и възможността за истинско разбиране на тяхната ценност.

- Културната съзнателност представлява: съзнателност за собствените мисли и поведение, за пряката ни социална и физическа културна среда; за местната и националната култура; за културното разнообразие в световен план и междукултурните връзки;

- Културното изразяване може да се свърже с конкретни предмети и програми за обучение по изкуствата, но културната съзнателност се развива едновременно в много предметни области.

- Културната компетентност е проект за учене през целия живот. Тя се изгражда чрез формално, неформално и информално образование, в рамките на съответните етапи на обучение и отвъд тях.

- Културната компетентност зависи едновременно от много институции: училища, читалища, библиотеки, музеи, галерии, кина, театри, опери, оркестри, радио, телевизия, книгоиздатели, електронни медии, организации, занимаващи се с фолклор и занаяти, културни институти в страната и чужбина.

На тази база авторите на наръчника препоръчват:

- да се направи културата възможно най-достъпна за всички граждани и да се стимулира участието им в културни процеси;

- да се интегрира развиването на културна компетентност в училищното образование, като се гарантира качеството;

- да се обучават всички преподаватели и помощен персонал в предучилищното, училищното и висшето образование, за да придобият уменията и разбирането, необходими за развиване на културна компетентност;

- да се създадат публично финансирани програми и инструменти, стимулиращи междусекторното сътрудничество между училищата и културни институции;

- да се обменя опит за успешните програми и инструменти, както и за резултатите от тях.

Каква е ситуацията у нас

Действащият от 2015 г. закон посочва, че препоръчаните от ЕС "ключови компетентности за учене през целия живот" са основни характеристики на общообразователната подготовка в училище. Те са свързани по-конкретно с очакваните резултати, по предмети и етапи на обучение, в съответните стандарти и учебни програми.

Същевременно в българското училище съществува дългогодишна традиция на концентрация върху учебното съдържание – то се предписва детайлно в учебните програми, учителите са длъжни да го преподават и отчитат работата си по този критерий, а постиженията на учениците се измерват основно според способността им да го възпроизвеждат. Всичко това прави съдържанието на практика върховният приоритет на училищното образование.
Тази тенденция често се запазва и във висшите училища.

Фактът, че развиването на компетентности става в междупредметен план, едновременно в образователните институции и извън тях, през продължителни периоди от време, които надхвърлят регламентираните етапи на обучение, и че в него участват повече хора и институции, също способства отговорността да се размива между отделните заинтересовани страни.

А каква трябва да бъде

Ако искаме наистина, не само формално, да преминем към компетентностен модел на обучение, трябва на първо място да демонтираме модела, концентриран върху съдържанието. Държавата трябва да пренастрои инструментите си, за да може адекватно да гарантира компетентностите. Задължението за преподаване на съдържание трябва да отпадне, на негово място трябва внимателно да се пресекат две линии на контрол: националното външно оценяване и инспектирането на институциите – и двете ориентирани изцяло към качественото развиване на компетентности.

Щом компетентностите се развиват едновременно в много предметни области, това означава, че е необходима повече координация на ниво дизайн на учебния план и организацията на дейностите в училище. Щом компетентностите се развиват едновременно в институциите и извън тях, е необходима повече координация и сътрудничество с другите институции (читалища, библиотеки, музеи, висши училища, научни институти и др.) и заинтересованите от качествено образование страни. Щом компетентностите се развиват през периоди отвъд етапите на обучение, тогава те следва да бъдат цел на ученето през целия живот. Конкретно в случая на културната компетентност: щом тя не може без по-широк и по-лесен достъп до културни произведения, той трябва да се предостави – не само физически, но и функционално.

Истинското изграждане на културна компетентност изисква повече усилия и ресурси, както и повече гаранции за тяхното смислено използване. Това обаче е необходимо условие за израстване на българското общество до състояние, в което вече не е жертва на прогреса, а използва промените, за да си осигури по-добър живот. Затова движение "Реформи в културата" разгледа темата още в първия си форум за критически мониторинг (в Пловдив, през юни) и се ангажира да ѝ осигури централно място в стратегическите документи, върху които работи.

Източник: в. Дневник, 13. 09. 2018 г.

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn