News
Новини

Грижите за хората с деменция: изводи с възможности за приложимост в България

Националното звено за подкрепа на EPALE публикува за Вас в ресурсния център Доклад върху добри практики в сферата на грижите за хората с деменция.

Тази новина и цитираният по-горе доклад, публикуван в ресурсния център на Платформата, са вдъхновени от Набора от ресурси на EPALE – Потопете се в тематичните фокуси на EPALE: Приобщаваща социална промяна за устойчивост и справедливост

По-долу Ви предлагаме най-важните изводи от представените в доклада пет добри практики, заедно с възможностите им за приложимост в България за тази специфична целева група.

Какво представлява синдромът деменция и какви са последствията от него?

Думата „деменция“ не обозначава конкретна болест, а комбинация от симптоми – с други думи, това е синдром. Синдромът представлява комбинация или поредица от свързани симптоми или състояния. Деменцията може да бъде причинена от разнообразни клинични състояния, тя е необратима, а последствията от нея са пагубни. Най-често срещаните причини за деменция са болестта на Алцхаймер, сърдечно-съдови проблеми и болестта на Паркинсон, но множество други здравословни проблеми могат да доведат до появата на синдрома.

Основната група хора в риск от деменция са възрастни над 65-годишна възраст, като процента на заболеваемост рязко се покачва с напредването на възрастта. Това не означава, че появата на деменция е невъзможна в по-ранна възраст – просто рискът е значително по-малък. Точните проценти на заболеваемост варират, най-вече поради разлики в качеството на живот на възрастните в различните държави. Що се отнася до ситуацията в България, според посоченото в доклада по данни за 2012 година 7.2% от хората над 65-годишна възраст страдат от деменция . 

Симптомите, свързани с деменция, включват разстройства на паметта, като намалена способност за възприемане на нова информация и дезориентация, както и следните когнитивни разстройства: афазия, апраксия, агнозия, както и загуба на способността за планиране, организиране и абстрактна мисъл. Когато разстройствата са достатъчно сериозни, за да създадат явни затруднения в ежедневния живот, започва да се говори за деменция.

В допълнение, при всички хора с деменция постепенно се проявяват един или повече психологически или поведенчески проблеми. В това отношение са разпознати четири категории проблеми, а именно тревожност и депресия, безпокойство и раздразнение, апатия и психоза. Моментът и степента, до която се проявяват симптомите, са различни при отделните пациенти. Освен това развитието на синдрома се различава значително от човек до човек.

В повечето случаи основната част от грижите за болен с деменция се поема от членове на семейството. Поради спецификите на синдрома грижите са свързани със сериозна и многоаспектна тежест: физическа, финансова и психо-емоционална. Тази тежест е толкова добре позната на специалисти в областта, че е навлязла като специализиран термин, „тежестта на грижите“, и се асоциира с негативни последствия за физическото и психическото здраве на полагащия грижи.

Необходимостта от постоянни грижи означава, че поне един член на семейството е напълно ангажиран с болния, като в по-добрите случаи получава помощ от други близки. Това има разнообразни негативни последствия:

  • Поне един член на семейството, често в трудоспособна възраст, няма възможност да извършва икономическа дейност (т.е. да работи), тъй като е целодневно ангажиран с болния. Това не само създава финансово напрежение в семейството, но и води до икономически загуби за цялото общество под формата на по-висока безработица, по-ниска продуктивност и покупателна способност (т.е. по-нисък брутен вътрешен продукт), по-малък брой хора внасят данъци и осигуровки, по-голям брой хора имат нужда от социални помощи или друга форма на материална подкрепа;
  • Поне един член на семейството няма възможност да се грижи за собствените си потребности, тъй като е изцяло ангажиран с грижи за болния;
  • Поради невъзможността да се грижи за себе си, поне един член на семейството страда от влошено здраве – както психическо, така и физическо;
  • Влошеното здраве на полагащия грижи често означава по-ниско качество на грижите, които може да предложи на близкия си;
  • Влошеното здраве на полагащия грижи в комбинация с по-ниското качество на грижите водят до по-висока потребност от здравни услуги – както за болния, така и за полагащия грижи, т.е. по-голямо натоварване на здравната система;
  • Прекомерното натоварване с грижи за болен с деменция може да доведе до социална изолация на цялото семейство.

Както и в други европейски страни, застаряващото население на България означава и увеличаване на хората с деменция не само като абсолютна стойност, но и като процент от цялото население. Тези демографски тенденции изискват разработването на ефективни механизми за поемане на икономическата и социалната тежест от дементния синдром.

В момента почти цялата тежест се поема от семействата на болните. Тъй като грижите изискват значителен финансов, времеви и психоемоционален ресурс, болен с деменция в семейството често означава значителен спад в способността за трудови дейности и, съответно, икономически принос към обществото, спад в качеството на живот и влошаване на психическото здраве на цялото семейство, включително и за членовете му в трудоспособна възраст. Освен лична драма за семействата, дементният синдром е негативен фактор за публичното здраве и икономическо предизвикателство за цялото общество.

Основните механизми за справяне с проблема включват разнообразни форми на подкрепа за семействата, грижещи се за дементно болен, домове за дългосрочни грижи, както и дневни центове. Дневните центрове позволяват на болния да продължи да живее в семейна среда и в същото време облекчават тежестта на грижите за останалите членове на семейството, давайки им времеви ресурс за удовлетворяване на собствените потребности и извършване на икономическа дейност, напр. под формата на трудова заетост. Освен това качествените дневни грижи повишават качеството на живот на болните, което допринася за по-ниски нива на психоемоционални и поведенчески проблеми. Не на последно място, по високото качество на живот често отлага необходимостта от дългосрочни грижи в здравно заведение, което значително облекчава товара на синдрома върху националната здравна система.

Съвременните тенденции в дневните грижи за хора с деменция се развиват все повече в посока на среда с малък мащаб и домашна атмосфера. Полагащите грижи имат интегрирани отговорности, които включват не само лични и медицински грижи, но и организирането на дейности и поддържане на домакинството заедно с хората с деменция. Фокусът е върху постигането на нормален ритъм на живот  и участието в смислени дейности. Настоящият доклад дава примери с няколко подобни концепции, като всички наблягат на индивидуален подход, базиращ се на конкретните способности на всеки болен. Централният фокус се измества от  здравни грижи към постигане на високо качество на живот, основаващ се на ценности като автономност, съхранение на личната идентичност и усещането за самостойност на болния.

Тази радикална промяна е необходима в борбата с наблюдаваните в традиционните домове за грижи проблеми, като пасивност и свързаните с това скука, усещане за самота и социална изолация. Болните в традиционните домове прекарват значителна част от времето си в бездействие, в седяща или легнала позиция, без социално взаимодействие и рядко биват ангажирани в смислени дейности.

Алтернативните модели, които се стремят да преодолеят тези проблеми, обикновено са малки по мащаб, и може да включват както ферми за грижи, така и малки самостоятелни домове в жилищни квартали. Традиционни институционализирани домове биват реорганизирани, така че в рамките на терена да поддържат самостоятелни по-малки единици, които предлагат по-домашна атмосфера. Целта е да се предостави възможност на хората с деменция да водят възможно най-нормален живот и да се чувстват добре. Това се постига чрез ангажиране на болните в дейности, които дават чувство за смисъл и себестойност, чрез насърчаване на болните да се самоизразяват и да общуват с други хора. Предоставянето на избор и някаква степен на свобода на движение допринасят за усещането за автономност. Положителните примери със зелени грижи или ферми за грижи също така демонстрират ползите от прекарване време на открито и физически натоварващи дейности.

Този генерален подход се превръща в критерий за качество на грижи за хора с деменция както в дневни центрове, така и в домове за 24-часови грижи. Следният списък на конкретни добри практики при грижа за хора с деменция се основава на настоящия доклад и на доклад, оценяващ домовете за грижи в Норфолк, Обединеното кралство :

Обучение на персонал

  • Следенето на нова информация и развития в сферата на грижа за хора с деменция подобрява качеството на грижите. За тази цел са изключително полезни професионални мрежи на местно, национално и международно ниво.
  • Оползотворяване на всички възможности за подкрепа на местно ниво, напр. от неправителствени организации.

Комуникация

  • Между членовете на персонала, от една страна, и болния и неговите близки, от друга: познаване на личната история и емпатизиране с болния позволява изграждането на индивидуален подход, който взима предвид неговите специфични потребности и предпочитания. Когато те бъдат уважени, хората с деменция демонстрират по-ниски нива на проблемно поведение, което облекчава работата на полагащите грижи.
  • Насърчаване на болния да се самоизразява относно предпочитанията си или неща, които го тревожат
  • Насърчаване на социално взаимодействие, особено при групови дейности: Тук ключова роля играе водещият на съответната дейност, който може да насърчи кооперация между участниците, предлагане и търсене на помощ, комуникация на личните намерения и очаквания към другите, както и артикулирано удовлетворение от постигнатото.

Ангажиране в смислени дейности

  • Фокусът се измества от способностите, които хората с деменция са изгубили, към способностите и уменията, които те все още имат. Изисква се индивидуален подход, тъй като индивидуалните способности и предпочитания варират.
  • Интегриране на продуктивни дейности в ежедневния живот, например градинарство или облагородяване на средата на живот.
  • Участие на хората с деменция в ежедневните домакински дейности, включително готвене, миене на чинии и чистене.
  • Предоставяне на избор от различни дейности.
  • Предоставяне на избор относно начина, по който болният участва в дейността.

Дейности на открито

  • Предоставяне на пространство на открито, в което болните могат да се предвижват свободно.
  • Предоставяне на набор от смислени дейности на открито, от които болните могат да избират.
  • Организиране на излизане извън центъра с придружител – за разходка или за смислена дейност, напр. пазаруване.

Подкрепа за близки и приятели

  • Осигуряване на информация относно деменцията, която помага на членовете на семейството и приятели да знаят как да се отнасят със своя близък и как да реагират на проблемни ситуации.
  • Организиране на редовни срещи с членове на семейството за представяне на информация, както и споделяне на проблеми и тревоги.
  • Организиране на ден на отворените врати и активен подход към  членовете на общността: Много хора вероятно имат желание да научат повече за деменцията и свързаните с нея проблеми. Откритите дискусии по темата помагат за повишаване на осведомеността, преодоляване на стигматизацията сред широката общественост, а също така могат да привлекат доброволци за работа в дневния център.

Интериор

  • Боядисването на коридорите на центъра за грижи в различни цветове помага на хората с деменция да се ориентират по-лесно.
  • Използването на подходящи цветни снимки или локални пейзажи в декора стимулира паметта на болните.
  • Използването на големи цветни табели за обозначаване и насочване към различни помещения, например „тоалетна“ или „всекидневна“.
  • Избягването на тъмни килими, тъй като хора с деменция може да асоциират тъмните цветове с дупки - по-добре е да се използват килими с бледи цветове.

Хранене

  • Предоставяне на избор от ястия.
  • Използване на меню с цветни снимки на различните ястия, за да се улесни избора на хората с деменция.
  • Предоставяне на леки неща за похапване през целия ден, така че болните да могат да ядат тогава, когато са гладни, а не само в предопределеното за хранене време.

Когнитивна стимулация

  • Книги със снимки от 1940 година до днешно време.
  • „Кутии със спомени“, съдържащи снимки и предмети от живота на болния.
  • „Стая на сетивата“ - добре осветена стая с изображения на събития и известни личности от последните 50 години.

Качествените грижи не изискват допълнителен финансов и човешки ресурс, а по-скоро различна философия. Ориентиран към човека подход, който облекчава поведенческите проблеми. Ангажиране на хората с деменция в смислени дейности с участието на персонал без здравно образование; ангажиране на доброволци за по-високо качество на живот и по-ниски разходи, свързани с предоставянето на грижи.

В заключение в доклада могат да бъдат откроени два основни пункта за професионалистите в сектора за учене на възрастни в България.

Първият е свързан с различното разбиране за образованието, обучението и ученето, когато се търсят възможни решения на предизвикатествата спрямо тази целева група. В доклада те са интерпретирани като социални практики с по-широко съдържание (запазване на незагубените когнитивни умения и развитието им; участие в смислени дейности и приобщаваща комуникация).

Вторият е относим към едно от основните предизвикателства в национален контекст, свързано по-специално с необходимостта от обучение на професионалисти, които да могат да работят с представители на тази специфична целева група на възрастните хора. Резултатите от проведеното анкетно проучване, приложени към доклада, посочват необходимостта от съвместни действия между институции и организации (Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването), като подготовката на професионалисти за работа с хората с деменция, е идентифицирана като ангажимент на Министерството на образованието и науката.

Login (0)

Искате да напишете статия?

Не се колебайте да го направите!

Влезте в линка долу и започнете публикуването на нова статия!

Най-актуалните дискусии

Ролята на обучението на възрастни за подпомагане на кариерното развитие

Причини за ниското участие в УЦЖ на хората в трудоспособна възраст в България?