chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

 
 

Блог

Добре дошли в курса по танци, където средната възраст е 77 години

15/03/2016
от Georgi Ninov
Език: BG
Document available also in: EN FR FI HR

/bg/file/ballroom780jpgballroom_780.jpg

 

Когато влязох в читалището две редици от спретнато накъдрени глави вдигнаха поглед към мен от двете страни на залата и се зачудих дали те си даваха сметка, че този наперен младеж е новият им учител. Аз плахо прекосих коридора на института и поздравих Уенди – моята колежка – учител, и се преобух с танцовите си обувки – като през цялото това време най-малко 14 чифта очи следяха всяка моя стъпка.

Почувствах се странно от това да бъда представен като учител на група от възрастни граждани, със средна възраст 40 години по-голяма от моята собствена. Не всеки ден човек се чувства «застрашен» от бабите и дядовците на връстниците си, пък били те и усмихнати и добронамерени. Бях свикнал да уча деца – да съм по-стария, по-мъдрия, но сега бях изправен пред обратото – да преподавам на хора три пъти по-големи от мен на възраст и като житейски опит.

Уенди, като опитен професионалист, беше свикнала с всичко това и започна урока. Докато танцувах с прекрасните дами в бледолилаво, можех да усетя, че те са по-нервни и от мен – от части заради притеснението да са в ръцете на 27 годишен, от друга страна и заради трепета, че изучават нещо ново. След кратките разговори защо съм доброволец да преподавам в класа (от любов към балните танци и заради желанието да общувам с по-старото поколение) и след няколкото подсмивания и кикота заради по-неуместни стъпки, нервността изчезна.

От учителска гледна точка темпото беше бавно, но не защото те схващаха бавно, а по-скоро защото аз трябваше да приспособя преподаването си към техните нужди и комфорт. Не беше много удачно да танцуваме куикстеп с хора, чиито кости са уязвими, поддържат баланс трудно и имат изкуствени стави, но по-лесните видове танци – такива с по-малко въртене и повече придържане, се оазаха доста подходящи.

Беше ми интересно по какви причини моите курсисти се записват в класа ми по танци. За някои, както разбрах, причината беше да си припомнят моменти от своята младост, за други – да се поддържат активни и да придобият ново умение. Но за голямата част причината беше самотата. Някои бяха загубили своите партньори и близки и просто искаха компания в атмосфера, която не ги кара да се чувстват възрастни.

За мен този клас беше прекрасна възможност за разговори, но за възрастните хора класът беше от жизненoважно значение, или както 84 годишната Анн се изрази веднъж, по време на уроците по танго – „все още има живот в това старо куче“.

Рос Кларк (Ross Clarke) е журналист на свободна практика и съветник по въпросите на образованието, живеещ в Испания. Преподавал е английски език като чужд език на обучаеми на всички нива в Обединеното Кралство и в Испания и е бил съветник по въпросите на висшето образование в Обединеното Кралство. Преподава бални танци в свободното си време.

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn