chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE

Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

 
 

Блог

Ромските здравни медиатори - хората, побеждаващи предразсъдъци

21/08/2019
by Iliana Taneva
Език: BG

Дата: 01.07.2019 г.

Автор: Юлиана Колева

 

До скоро не вярвах, че работата ни има такъв ефект, знаех че помагаме за много неща - от здравни и образователни проблеми до всекидневни битови разправии и затруднения. Но че можем да преобърнем начина на мислене, вкоренени от поколения представи - не. Докато един ден на хората от моята общност не им предложиха консултация с психиатър. Изтръпнах. Но се оказа, че мнозина сами пожелаха да получат такава подкрепа, казваха, че имат затруднения, които не искат да преживяват сами, че искат помощ. Представете си какво означава това при хора, които допреди са мислели за себе си, че са вечно здрави, че нямат нужда нито от профилактични прегледи, нито от ваксини, консултации с акушер-гинеколог, например. Някои дори отказваха такива прегледи и лечение до смъртта си.

Това, което е видяла и преживяла в последните три години като ромски здравен и образователен медиатор в малкото шуменско село Ивански, кара Ирина Илиева да продължава да иска да е в България, сред хората, при които е родена. Ирина е един от здравните медиатори, които до края на април работиха по българско-швейцарската програма ЗОВ (Здраве и образование за всички), създала цялостен модел за приобщаване на ромската общност чрез едновременно повишаване на здравната култура и профирактика, образование, социални и културни дейности.

Това не е нашата работа, това е мисия, но и битка - както с нашите хора, така и за оцеляването ни, за това да продължим дейността си, въпреки ниското заплащане и многото работа - това е общото мнение на ромски здравни медиатори от цялата страна, събрали се неотдавна в София на заключителната конференция за отчитане на края на програмата. Млади момичета и момчета, които всеки ден са в общността, в която са израснали, в опит да посредничат между нея и институциите по всички належащи въпроси.

От Холандия до ромите в малко шуменско село

За да стане ромски медиатор, Ирина се връща от Холандия, където допреди това е живяла дълги години, имала е работа, а мъжът й и децата й все още са там. Идвах си за лятото и всяка година виждах, че положението става все по-зле и по-зле, когато прочетох, че се търси медиатор за моето село, нямаше как да не се кандидатирам, трябваше да направя нещо, обясни пътя си Ирина. И така вече три години подкрепя над 1200 роми в нейното село, карайки ги да осъзнаят нуждата от това да се грижат за здравето и образованието си. Лека-полека, на техния език, с разбиране за техния начин на мислене, за нуждите и табутата в общността, които допреди да замине за Холандия са били и нейни собствени.

Нужни за всичко - от раждане до погребение

Такива са ромските посредници, вече над 240 в страната - местни и разпознаваеми за конкретната общност. Това обаче и много ги натоварва. "Ние отговаряме за всичко - от раждането до погребението. Няма сутрин, няма нощ, почивни дни, отпуски - винаги сме на линия, винаги ни звънят първо на нас. И не само по здравни въпроси, попълваме документи, водим хората по институции, 24 часа, 7 дни в седмицата, цяла година", казва Стефан от Бургас. А Соня от Монтана потвърждава. Спомня си как за да накара майка на три болни деца с бронхопневмония, които тичали боси и полуголи в калта, да измине 4-те километра от ромската махала до най-близкия доктор, осигурила дрехи и обувки за децата. Ваня, която също е от Монтана, пък разказва, че трябвало да се върне от сватбата на приятели, защото жена от ромския квартал викала линейка за тежко болна съседка, но линейката отказвала да дойде. Нас вече ни познават, ние като се обадим, знаят, че сме преценили ситуацията, че действително нещата са сериозни и са за линейка, отзовават се, допълва момичето.

Всички те казват, че са щастливи и удовлетворени от това, което правят, независимо от натовареността си и въпреки предразсъдъците в ромската общност, които всеки ден трябва да преодоляват - да убеждават хората, че трябва да се грижат за здравето си, за хигиената, за образованието на децата си. Че това е за самите тях, не в услуга на институции и организации. Това става много трудно, с всекидневно говорене, не просто четене на готовите брошури, които ни раздават, с даване на лични примери, лични истории...с това да сме част от общността и да знаем техния език, казват медиаторите.

На минимална заплата

Това, което им тежи и ги кара да се замислят дали да не се откажат, е ниското заплащане. След края на българско-швейцарския проект всички здравни медиатори са останали отново на минимална работна заплата, каквато са взимали и преди програмата. Ако нещо не се подобри, ще се махнем скоро, обмислям да отида при роднини в чужбина, казва Соня, а другите се съгласяват с нея. Разказват, че и за времето на проекта е имало голямо текучество и половината от започналите медиатори, вече са извън страната. Ирина също всеки ден е подложена на натиск от децата си и въпроси защо го прави, защо не се върне в Холандия.

Засега всички те казват, че разбират мисията си, разбират ползите от работата си и не искат да се отказват. Но и те имат семейства, сметки, живот.

Подкрепата от институциите - повече думи, по-малко пари

И по време на конференцията представители на централните и местните власти, работещи с ромските медиатори, дадоха висока оценка за работата им и заявиха, че това е реално работещ механизъм с голяма полза. Социалният министър Бисер Петков и неговият заместник Деница Сачева припомниха, че вече има готови нормативни промени, които да регулират по-ясно дейността на медиаторите. Сачева заговори и за нуждата от специализирано училище за такива професионалисти, за които не е нужно висше образование, а и по-конкретна практическа подготовка. Срокове и обещания за по-добро заплащане обаче не се чуха.

"Ще почакам до края на годината, да видим и новите наредби. Но след това не мисля, че ще мога да продължа при тези условия", казва Соня.

Здравните медиатори коментираха, че поне местните общности са осъзнали ползата и нуждата от тях. Всички врати са отворени за нас в общините, където и да почукаме - приемат ни, изслушват ни. Знаят, че това е и от тяхна полза, казват младите медиатори. Не е било така в началото, всеки се е сблъскал с недоверие. Но след като видяха смисъла, като се сработихме, вече всичко е много по-добре, допълват те. Знаят, че из страната новите медиатори, които тепърва навлизат, също срещат отпор, но казват, че е временен. Все пак никой друг няма да го върши всичко това, той и не може, не може външен за общността човек, някоя институция, да постигне това, което правим ние, гордеят се те.

Добрата воля, която крепи бъдещето

В рамките на българско-швейцарския проект медиаторите постигнали и много добри отношения, координация с лекарите, заети по програмата - специалисти, общопрактикуващи. Всички ни казваха, че можем да разчитаме на тях и след програмата, така и става, но ние внимаваме да не злоупотребяваме, казва Соня. За работата си лекарите вече не получават някакви средства. А хората, които лекуват, са здравно неосигурени, така че не получават и пари от бюджета.

Друга възможност за прегледи и лечение обаче местните роми нямат - в махалите почти няма лекари, още по-малко пък специалисти. Някои семейства искали да си възстановят здравните права, но като научавали, че на човек трябва да платят по над 1500 лв., се отказвали, нямали тези възможности.

Засега всичко се крепи на добрата воля на лекарите, с които работихме по програмата, на нашите добри взаимоотношения, но докога, пита Соня.

 

Източник: https://www.dnevnik.bg/zdrave/2019/07/01/3931293_romskite_zdravni_mediat...

 

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn