chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE - Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

Блог

Революция в комуникацията между глухи и чуващи

01/06/2016
от Rositsa Panova
Език: BG
Document available also in: EN FR LT

Представете си, че отивате на конференция, на която очаквате да чуете интересна презентация. Влизате в залата. Там цари пълна тишина.

Всички са вперили поглед в лектора. Той обаче не говори с глас, а с жестове и мимики. В залата има само глухи хора, които разбират смисъла на презентацията, обменят мисли с очи, лицата им изразяват емоции и вълнение.  

Само за вас, чуващия, презентацията остава неразбрана. Вие не знаете жестовия език, не разбирате за какво става дума, не схващате на какво реагират останалите.  

Вероятно по подобен начин се чувстват глухите хора в света на чуващите.

В България липсва точна статистика за броя на хората със слухови увреждания. Предполага се, че са над 120 000; от тях 30 000 са с пълна загуба на слуха, а броят на децата и младежите е близо 8000.

Глухите хора в България срещат трудности в достъпа до образователни и социални услуги и при реализацията си на пазара на труда.

В страната има само 3 специализирани училища за деца с увреден слух -  в София, Пловдив и Търговище. Голяма част от родителите на деца със слухови увреждания обаче избират неспециализирани училища, очаквайки, че там децата ще бъдат приобщени и ще получат качествено образование.

Децата и младежите с увреден слух в училищата и университетите разчитат думите по устните на говорещите преподаватели, но често се затрудняват да разберат смисъла на информацията и да усвоят преподавания материал.

В държавните и общинските институции, в болниците и спешните отделения, глухите хора не могат да бъдат разбирани от чуващите. Комуникацията е сложна, опосредствана, понякога невъзможна.

Реализацията на пазара на труда е също проблематична: безработицата сред хората със слухови увреждания е висока. Много от тях разчитат само на социални помощи и пенсии. Други се реализират в професии, които не изискват говор, но това ги обрича на ниски доходи и ги лишава от професионално развитие. Малко са работодателите, които са склонни да наемат хора с увреден слух.

В България активно практикуващите жестови преводачи са 25-30. Професията „жестов преводач” не е регламентирана и по-голяма част от тях извършват преводи като допълнителен ангажимент към друга работа.

Заради невъзможността да комуникират свободно, глухите хора остават затворени в своята общност, в голяма степен неразбрани и изолирани.

През 2006 година ООН приема Конвенция за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана от България през февруари 2012 г.. През юни 2015 г. Министерският съвет приема План за действие по Конвенцията.

В действителност обаче, промените се случват много бавно и въпреки напредъка на технологиите, хората с увреждания в България, вкл. глухите, често остават изолирани и без добри шансове за личностна, житейска и професионална реализация.

Една инициатива, обаче, стартирала преди малко повече от година предлага решение на част от проблемите с комуникацията и достъпа до информация за хората с увреден слух.

Фондация „Заслушай се” е основана от Ашод Дерандонян. Самият той е с увреден слух. Няколкогодишният му престой в САЩ и Канада му помага да разбере, че хората с глухота могат да бъдат напълно интегрирани в обществото с помощта на съвременни информационни и комуникационни технологии. Връщайки се в България, Ашод създава Фондация „Заслушай се”, чиято цел е да създаде условия за равнопоставен достъп до информация, комуникация и социални услуги за глухите хора, да изгради мост между хората с увреден слух и чуващите в България.  

Един от първите проекти на фондацията е внедряване на онлайн платформа и мобилно приложение за смарт устройства, която позволява на хората с увреден слух да водят разговор с някой, който не владее езика на жестовете. Платформата работи чрез видеовръзка с жестов преводач, който превежда говора в текст в реално време и така подпомага комуникацията между глухи и чуващи потребители.

Официалният старт на онлайн платформата за жестов превод беше даден на 16 май 2016 г. 

Това обаче е само началото. Фондация „Заслушай се” има и други идеи - да се изгради Национален  център за жестов и текстов превод, който да предоставя на хората от тихата общност офлайн и онлайн жестов превод, особено в случаите, когато е необходимо да се ползват услуги в общински и държавни институции, болници, спешни отделения, училища и др.; жестовият език да бъде официализиран като средство за комуникация; да се предлагат повече социални услуги за хората със слухови увреждания; да се подкрепи публично-частния модел и предприемаческите инициативи при реализацията на проекти, насочени към глухите хора в България.

„Революция в комуникацията между глухи и чуващи” – така кратко Ашод Дерандонян определя смисъла на мащабната идея, чиято цел е не просто да облекчи ежедневието на хората с увреден слух, но да промени начина на комуникация и културата на общуване между глухи и чуващи.

Божидара Миткова е студентка III-ти курс по медицина. Тя няма слухови увреждания. Когато чува за организирания от Фондация „Заслушай се” курс по жестов език за студенти, се записва веднага заедно с десетина свои колеги.  

„За първи път се сблъсках с проблема на глухите хора през 2013 г., когато София беше домакин на Олимпиадата за глухи спортисти. Аз съм сертифициран съдия по волейбол и свирих няколко мача. Тогава видях какво е липса на комуникация – нито играчите на терена разбираха какво им казвам, нито аз ги разбирах. След този мач осъзнах, че ако искаш да си в помощ на другите, трябва да отидеш при тях, да бъдеш активен. Осъзнах, че за да ме разбират, аз трябва да науча техния език. Това важи в още по-голяма степен за бъдещата ми професия: като лекар искам да съм сигурна, че ако при мен дойде пациент със слухови увреждания, ще бъда компетентна да му помогна, без да имам нужда от жестов преводач. В болниците в България, включително и в спешните отделения няма жестови преводачи. Представете си един глух човек, който се нуждае от спешна медицинска помощ - той е безпомощен да обясни какво му е, дори да се обади на 112, не може да каже какъв е проблемът. Лекарят също не може да го разбере. В такива ситуации винаги има нужда от преводач, но в много случаи забавянето може да се окаже фатално за болния. В София има само един общопрактикуващ лекар, който е научил езика на глухите хора. Затова, заедно с други мои колеги – студенти по медицина – се записах в курса по жестов език. Мисля, че това е стъпка в моето професионално развитие и начин да бъда полезна на пациентите”.

Всъщност посланието на Фондация „Заслушай се” е насочено както към глухите хора в България – да бъдат насърчени и вдъхновени да изберат социалното включване пред социалното подпомагане; да отстояват правото си на равнопоставен достъп до информация, комуникация и социални услуги; да настояват за по-добри възможности за труд и живот, така и към чуващите - да променят нагласите си към общността на хората със слухови увреждания и да ги приемат като равнопоставени членове на обществото.

 

Наталия Георгиева е магистър по философия, със специален интерес към образованието, детската грамотност и социалното включване и интеграция на деца и младежи от уязвими групи. Работи по изследователски и застъпнически проекти за прилагане на иновативни модели в образованието и ученето през целия живот. 

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn