chevron-down chevron-left chevron-right chevron-up home circle comment double-caret-left double-caret-right like like2 twitter epale-arrow-up text-bubble cloud stop caret-down caret-up caret-left caret-right file-text

EPALE - Електронна платформа за учене на възрастни в Европа

Блог

Отвъд маските

20/10/2020
от Maya Slavova
Език: BG

Дата: 21.10.2020 г.

Автор: Наталия Георгиева

Пандемията от COVID-19 предизвика една от най-тежките здравни, икономически и социални кризи в новата световна история и постави на дневен ред редица въпроси.

Правителствата предприеха мерки за овладяване на пандемията и справяне с последиците от нея, но новинарските емисии от света показват, че общественото мнение не приема еднозначно взетите решения.

Така е и в България - разнопосочните и твърде често полярни мнения относно предприеманите от държавата мерки са факт, а с увеличаването на заразените с COVID-19 напоследък хора, споровете като че ли стават все по-ожесточени.

Това, разбира се, може да бъде обяснено с обстоятелството, че всеки е свободен да пречупва информацията през личните си разбирания и нагласи, преживян опит, емоции и култура.

При всички тези разногласия, дебати и спорове в електронни и социални медии, в професионални общности и приятелски кръгове, има един въпрос, който като че ли остана встрани - въпросът за връзката между индивидуалното поведение и груповия риск.

Този текст е опит да се отиде отвъд спора за и против противоепидемичните мерки, за и против маските на открито и закрито, за и против събиранията на обществени места, за и против публиките на стадионите и да се даде един възможен отговор какво всъщност стои зад тях, какво обосновава връзката между индивидуалното поведение и груповия риск.  

Става дума за здравната грамотност - ключов фактор във всяка стратегия за опазване на здравето на хората.  

Защото вземането на лични решения за справяне с COVID-19 и изборът на  поведение е функция на личната здравна грамотност.  

Защото здравно грамотният човек може да анализира, интерпретира  и осмисля информацията от различни източници, да прави обосновани преценки и на базата на това - да направи разумен  и информиран избор на лична стратегия за своето здраве и здравето на близките си.

Защото здравната грамотност е всъщност изключително важен фактор за справяне с пандемията, не по-малко важен от прилагането на строги ограничителни мерки.

 

***

Въпросът за здравната грамотност на българите - особено в условията на пандемията от COVID-19, като че ли остана на заден план в цялата информационна суматоха и хаос от числа, статистики и прогнози.

Последните известни данни за здравната грамотност на българите са от проучване, проведено по инициатива на Европейската комисия в периода 2009 - 2012 г.[1]

Проектът изследва здравната грамотност и илюстрира разликите в здравната грамотност на населението в осем европейски държави -  Австрия, България, Германия, Гърция, Ирландия, Испания Нидерландия и Полша и идентифицира необходимостта от действия по отношение на научните изследвания и здравните политики и практики.

Основните резултати, публикувани в доклада от изследването показват, че всеки всеки втори респодент в общата извадка е с ограничена, неадекватна или проблемна здравна грамотност.

В общата картина обаче, българите са на последно място - 6 от всеки 10 имат ниска здравна грамотност.

Резултатите от проучването показват още, че населението в по-бедните държави има по-ниска здравна грамотност, в сравнение с по-богатите държави, както и че има специфични групи, при които делът на хората с ограничена здравна грамотност значително надвишава средния: това са хората с лошо здравословно състояние, често ползващите здравни услуги, хората с нисък социално-икономически статус, по-ниско образование и по-възрастните.  

Като причина за ниската здравна грамотност изследването отчита слабата образованост и социален статус на населението.

Ниската грамотност води до влошено здравно състояние на населението, до увеличаване на риска от пациентски и лекарски грешки, до увеличаване на хоспитализациите и до нарастване на публичните и личните разходи за здравеопазване.

Хората с ниска здравна грамотност са и по-малко отзивчиви към здравното образование, по-рядко използват услуги за превенция на заболяванията и е по-малко вероятно да управляват успешно хронични заболявания от тези с висока здравна грамотност.

 

***

Неслучайно темата за здравната грамотност присъства в редица европейски политики и документи като Бялата книга на ЕК „Заедно за здраве“, Декларацията за устойчиви здравни системи за приобщаващ растеж в Европа; Стратегията „Здраве 2020“ на Регионалната служба на СЗО за Европа и т.н., а обучението и образованието на възрастни се приема като естествен инструмент за подобряване на здравето и благосъстоянието.

В настоящата ситуация, борбата за справяне с пандемията от COVID-19 в голяма степен зависи от образованността по здравни теми, от умението да се осмисля поднесената информация.

Решението на проблема с ниската здравна грамотност е национален проблем, изисква системни и целенасочени усилия и разбиране, че повишаването на здравната грамотност е първата стъпка към по-добро здраве.

Защото само здравно грамотният човек може да се ориентира в разнопосочните и доста често противоречиви съобщения, да отсее манипулативните послания, да разбере смисъла на цифрите, да се ориентира и да направи избор на индивидуална стратегия за справяне в една такава ситуация, за да запази не само физическото, но и психичното си здраве. 

 


[1] Health literacy in Europe: comparative results of the European health literacy survey (HLS-EU), https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4668324/

 

 

Share on Facebook Share on Twitter Epale SoundCloud Share on LinkedIn Share on email