Може би, само може би пандемията даде начален тласък на музейното образование


Европейската музейна академия току-що публикува доклад за това как се справят музеите в Европа през миналата година. 2020 г. беше като никоя друга година през последните десетилетия поради пандемията COVID-19, която обхвана Европа и света от началото на годината и не показва много признаци на край към втория месец на 2021 г.
Тази ситуация поставя своя ясен отпечатък в доклада. За трети път Европейската музейна академия представя общ преглед на ситуацията и тенденциите в европейската музейна среда. Прегледът се състои от доклади на колеги от континента, които просто са били попитани „какво става?“ и „какво правиш?“ Поради специалната ситуация с пандемията, представителите на Академията бяха помолени конкретно да докладват какво е било въздействието върху музеите в техните страни и как са реагирали музеите, обществеността и властите.
2020 г. се превърна в година на безпрецедентни предизвикателства за музеите, както и за обществото като цяло. Както каза нашият колега в Кипър, „освен всички лоши, тъжни обстоятелства, които тази пандемия може да е предизвикала, музеите, както и в много други сектори, бяха принудени да преосмислят и преоценяват своите политики, стратегии и цели“. Пандемията оставя музеите в цяла Европа затворени за дни, седмици и месеци, и това дори се повтори, когато втората вълна на пандемията удари. В много страни това означава, че служителите бяха изпратенивкъщи за по-дълги периоди или дори загубиха работата си и по този начин музеите загубиха компетентност. Въздействието на пандемията е сериозно за служителите в цяла Европа и в някои случаи хората на свободна практика загубиха договорите си, а в някои страни като Нидерландия, Дания и Швеция персоналът трябваше да бъде уволнен. Музеите се опитват да насърчават хората да ги посещават, като осигуряват безопасно разстояние между посетителите, намаляват входните такси и т.н., но за повечето музеи изглежда, че това е загубена битка. Някои музеи получават около половината от посетителите, които посрещат обикновено през лятото, но много от тях намаляват броя на посетителите с исторически 70-80 %, което до голяма степен се обяснява с почти пълната забрана за туризъм и пътувания. Финансовото въздействие настрана, локдаунът също така накара музеите да не успеят да изпълнят един от ключовите елемент на своята цел: да достигнат до хората и да предложат онзи опит, който само музеите могат да предложат.
От десетилетия цифровизацията е въпрос, който музеите като цяло използват предимно за модернизиране на процедурите за регистрация на колекции, въпреки че в много страни, разбира се, има примери за иновативни цифрови презентации, образователни материали и изложби. Когато музеите затвориха в цяла Европа, цифровизацията се превърна в нещо много повече от инструмент за регистрация. Докладите разкриват как музеите бързо промениха стратегията си и се адаптират към новите обстоятелства. Цифровите средства и социалните медии изведнъж станаха особено важни инструменти за достигане до обществото. Докладите представят голямо разнообразие от цифрови инициативи, предприети от музеите. Интерактивно учебно преживяване, виртуални обиколки и много други предложения са разработени, произведени, доставени и използвани в почти всички страни. В няколко държави правителствата стимулират цифровото развитие, както го прави и Европейският съюз чрез няколко програми. В други държави правителствата или музейните организации са посветили 2020 г. на програми за по-нататъшно образование за музеи в областта на цифровите компетенции. Но в някои страни, като например Турция, по-малките независими частни музеи все още не могат да се възползват от това, тъй като те бяха "бедни" и се нуждаеха от ресурси дори преди пандемията.
Освен да се справя с въздействието на пандемията и да се възползва от възможностите, които тя предлага, имаше някои забележителни политически събития от значение за музеите в Европа. През 2019 г. видяхме инициативи в някои страни за създаване на политизиран контрол върху музеите, както беше случаят в Италия. Тази година имаме доклади за това как правителствата могат да подкопаят авторитета или благосъстоянието на професионалистите. В Унгария статутът на държавен служител е отнет от музейния персонал, което е довело до намаляването на заплатите. Добри новини идват от Северна Македония, където персоналът спечели дългоочаквано увеличение на заплатата. В други страни, като Швеция, разделението на финансовата отговорност и ангажираността в музеите между централното правителство и регионалните власти е силно критикувано от регионите, които твърдят, че правителството все повече намалява финансовия си ангажимент, за да покрие основно управляваните от централното правителство музеи. Независимо от това, в няколко държави се наблюдава финансиране от държавата за оцеляването на музеите и участниците в културния сектор, като в Австрия, Естония, Белгия, Дания, Норвегия и Ирландия. Пандемията е повод музеите да преразгледат социалната си роля в Словения. Миграцията, глобализацията, деколонизирането на музеите бяха важни теми, които секторът обсъди в Белгия, Германия и Великобритания. "Брекзит" и неговите последици за туристическия и музейния сектор бяха друга важна тема за Обединеното кралство.
Значението на музеите за психологическото благосъстояние и развитието на компетентността на хората може никога да не е било демонстрирано толкова силно преди, колкото по време на пандемията. Настояване за отварянето на музеите се наблюдава във всички страни през цялата година и нараства от скромни опити с отваряне за по-малки групи, като в Черна гора, до прекомерни мерки за безопасност, както в Испания, и искания в националните медии във Франция за възможно най-бързото отваряне. Щетите, причинени от затварянето на музеите, се считат в известен смисъл за по-лоши от рисковете от внимателно отваряне. Това, че именно националният празник бе избран за отварянето на музеите в Словения може да се разглежда като символ за важността на музеите.
Това е може би най-интересната тенденция за развитието в музеите от пандемията: музеите са важни за благосъстоянието на хората, тъй като има постоянна необходимост да се конструира, деконструира и реконструира откъде идваме, кои сме ние и накъде отиваме. Впечатляващият цифров пробив в музеите през 2020 г. ще бъде важна част от инструментариума на музеите оттук насетне. От това, че музеите вършат нещо освен обикновената аналогова работа за достигане до хората, цифровите пособия и особено цифровото взаимодействие на живо ще бъдат много важни за глобализирания музей. Когато музеите приемат това сериозно, те също ще бъдат по-привлекателни за различни образователни среди.
Пълния текст на доклада можете да намерите тук:
http://europeanmuseumacademy.eu/how-were-museums-in-europe-doing-in-202…
Muzeji pandēmijas laikā
Covid-19 pandēmijas ietvaros radītā situācija iezīmē būtisku nospiedumu, jo muzeji bija spiesti pārdomāt un pārvērtēt stratēģijas, mērķus un savu politiku, kā arī izdomāt, kā sasniegt un piesaistīt savus apmeklētājus.
Man, kā mākslas pedagogam, kuram ir regulāra pieredze ar muzeju apmeklēšanu klātienē kopā ar audzēkņiem, radošu darbošanos muzejos uz vietas, Covid-19 pandēmija lika pārdomāt un pamainīt ierasto mācīšanās formu un improvizēt ar kaut ko jaunu, izmantot interaktīvas metodes, kuras ieinteresē jauniešus un ir laba alternatīva ikdienas vizuālās mākslas stundai. Tehnoloģiskās iespējas integrēt mācību procesā tālmācības elementus un tehnoloģiju sniegto priekšrocību izmantošana var nodrošināt pieeju interesantam, interaktīvam un kvalitatīvam mācību saturam virtuālajā vidē. Līdz ar to, pati apmeklēju daudzas virtuālās muzejs tūres, izvēlējos saprotamākās, loģiskākās, kuras uzdevumos liku apmeklēt arī saviem skolēniem kopā ar kādu izstrādātu uzdevumu. Līdz ar to skolēns iepazina dažādas valstis, dažādus muzejus, salīdzināja tos, salīdzināja esošās mākslas darbu kolekcijas. Rezultātā taisīja brīvās attēlošanas kopijas, ieliekot sevi un iejūtoties kādā senā tēlā, piemeklējot aksesuārus, drapērijas, instrumentus, tā laika apģērbu, līdz ar to izzinot, kad glezna tapusi un kurā vietā, kādā stilā toreiz cilvēki ģērbās. Pielāgojoties jaunajiem pandēmijas apstākļiem, man ir prieks, ka digitalizācija pēkšņi kļuva par kaut ko daudz vairāk nekā tikai instrumentu dažādām reģistrācijām muzejos, attīstījās- interaktīvā mācību pieredze, virtuālās tūres un citi risinājumi tika izveidoti.