Blog
Blog

Може би, само може би пандемията даде начален тласък на музейното образование

Европейската музейна академия току-що публикува доклад за това как се справят музеите в Европа през миналата година. 2020 г. беше като никоя друга през последните десетилетия поради пандемията, причинена от COVID-19, която обхвана Европа и света от началото на годината.

EMA National Museum Reports 2020.

Европейската музейна академия току-що публикува доклад за това как се справят музеите в Европа през миналата година. 2020 г. беше като никоя друга година през последните десетилетия поради пандемията COVID-19, която обхвана Европа и света от началото на годината и не показва много признаци на край към втория месец на 2021 г.

Тази ситуация поставя своя ясен отпечатък в доклада. За трети път Европейската музейна академия представя общ преглед на ситуацията и тенденциите в европейската музейна среда. Прегледът се състои от доклади на колеги от континента, които просто са били попитани „какво става?“ и „какво правиш?“ Поради специалната ситуация с пандемията, представителите на Академията бяха помолени конкретно да докладват какво е било въздействието върху музеите в техните страни и как са реагирали музеите, обществеността и властите.

2020 г. се превърна в година на безпрецедентни предизвикателства за музеите, както и за обществото като цяло. Както каза нашият колега в Кипър, „освен всички лоши, тъжни обстоятелства, които тази пандемия може да е предизвикала, музеите, както и в много други сектори, бяха принудени да преосмислят и преоценяват своите политики, стратегии и цели“. Пандемията оставя музеите в цяла Европа затворени за дни, седмици и месеци, и това дори се повтори, когато втората вълна на пандемията удари. В много страни това означава, че служителите бяха изпратенивкъщи за по-дълги периоди или дори загубиха работата си и по този начин музеите загубиха компетентност. Въздействието на пандемията е сериозно за служителите в цяла Европа и в някои случаи хората на свободна практика загубиха договорите си, а в някои страни като Нидерландия, Дания и Швеция персоналът трябваше да бъде уволнен. Музеите се опитват да насърчават хората да ги посещават, като осигуряват безопасно разстояние между посетителите, намаляват входните такси и т.н., но за повечето музеи изглежда, че това е загубена битка. Някои музеи получават около половината от посетителите, които посрещат обикновено през лятото, но много от тях намаляват броя на посетителите с исторически 70-80 %, което до голяма степен се обяснява с почти пълната забрана за туризъм и пътувания. Финансовото въздействие настрана, локдаунът също така накара музеите да не успеят да изпълнят един от ключовите елемент на своята цел: да достигнат до хората и да предложат онзи опит, който само музеите могат да предложат.

От десетилетия цифровизацията е въпрос, който музеите като цяло използват предимно за модернизиране на процедурите за регистрация на колекции, въпреки че в много страни, разбира се, има примери за иновативни цифрови презентации, образователни материали и изложби. Когато музеите затвориха в цяла Европа, цифровизацията се превърна в нещо много повече от инструмент за регистрация. Докладите разкриват как музеите бързо промениха стратегията си и се адаптират към новите обстоятелства. Цифровите средства и социалните медии изведнъж станаха особено важни инструменти за достигане до обществото. Докладите представят голямо разнообразие от цифрови инициативи, предприети от музеите. Интерактивно учебно преживяване, виртуални обиколки и много други предложения са разработени, произведени, доставени и използвани в почти всички страни. В няколко държави правителствата стимулират цифровото развитие, както го прави и Европейският съюз чрез няколко програми. В други държави правителствата или музейните организации са посветили 2020 г. на програми за по-нататъшно образование за музеи в областта на цифровите компетенции. Но в някои страни, като например Турция, по-малките независими частни музеи все още не могат да се възползват от това, тъй като те бяха "бедни" и се нуждаеха от ресурси дори преди пандемията.

Освен да се справя с въздействието на пандемията и да се възползва от възможностите, които тя предлага, имаше някои забележителни политически събития от значение за музеите в Европа. През 2019 г. видяхме инициативи в някои страни за създаване на политизиран контрол върху музеите, както беше случаят в Италия. Тази година имаме доклади за това как правителствата могат да подкопаят авторитета или благосъстоянието на професионалистите. В Унгария статутът на държавен служител е отнет от музейния персонал, което е довело до намаляването на заплатите. Добри новини идват от Северна Македония, където персоналът спечели дългоочаквано увеличение на заплатата. В други страни, като Швеция, разделението на финансовата отговорност и ангажираността в музеите между централното правителство и регионалните власти е силно критикувано от регионите, които твърдят, че правителството все повече намалява финансовия си ангажимент, за да покрие основно управляваните от централното правителство музеи. Независимо от това, в няколко държави се наблюдава финансиране от държавата за оцеляването на музеите и участниците в културния сектор, като в Австрия, Естония, Белгия, Дания, Норвегия и Ирландия. Пандемията е повод музеите да преразгледат социалната си роля в Словения. Миграцията, глобализацията, деколонизирането на музеите бяха важни теми, които секторът обсъди в Белгия, Германия и Великобритания. "Брекзит" и неговите последици за туристическия и музейния сектор бяха друга важна тема за Обединеното кралство.

Значението на музеите за психологическото благосъстояние и развитието на компетентността на хората може никога да не е било демонстрирано толкова силно преди, колкото по време на пандемията. Настояване за отварянето на музеите се наблюдава във всички страни през цялата година и нараства от скромни опити с отваряне за по-малки групи, като в Черна гора, до прекомерни мерки за безопасност, както в Испания, и искания в националните медии във Франция за възможно най-бързото отваряне. Щетите, причинени от затварянето на музеите, се считат в известен смисъл за по-лоши от рисковете от внимателно отваряне. Това, че именно националният празник бе избран за отварянето на музеите в Словения може да се разглежда като символ за важността на музеите.

Това е може би най-интересната тенденция за развитието в музеите от пандемията: музеите са важни за благосъстоянието на хората, тъй като има постоянна необходимост да се конструира, деконструира и реконструира откъде идваме, кои сме ние и накъде отиваме. Впечатляващият цифров пробив в музеите през 2020 г. ще бъде важна част от инструментариума на  музеите оттук насетне. От това, че музеите вършат нещо освен обикновената аналогова работа за достигане до хората, цифровите пособия и особено цифровото взаимодействие на живо ще бъдат много важни за глобализирания музей. Когато музеите приемат това сериозно, те също ще бъдат по-привлекателни за различни образователни среди.

Пълния текст на доклада можете да намерите тук:

http://europeanmuseumacademy.eu/how-were-museums-in-europe-doing-in-202…

Login (20)

Искате друг език?

Този документ е наличен и на друг език. Моля, изберете опциите по-долу.
Switch Language

Want to write a blog post ?

Don't hesitate to do so! Click the link below and start posting a new article!

Най-актуалните дискусии

Ролята на обучението на възрастни за подпомагане на кариерното развитие

Причини за ниското участие в УЦЖ на хората в трудоспособна възраст в България?