Gerhard Bisovsky за това какво е медийна грамотност и какво трябва да включва, за да овластява възрастните учещи.

Значението на традиционните медии и особено на съвременните интернет-базирани медии е очевидно. Те влияят върху ежедневния ни живот, върху политиката и обществото. Социалните медии в частност дават на всички потребители възможността да изразят мнението си, да споделят съдържание и да общуват персонализирано. Всеки потребител има лице и глас, моито могат да бъдат почувствани и споделени от много други хора.

Социалните медии са открити за манипулация и пропаганда

Социалните медии са отворени и за автоматизирано разпространение на новини, пропаганда и манипулации. В Оксфордския университет беше проведено проучване върху Oрганизираната манипулация в социалните медии, което обхвана 48 страни. Във всяка от тези страни беше идентифициран поне един случай на организирана манипулация в социалните медии, провеждана от политическа партия или правителствена агенция.

Политическите партии си служат с дезинформация най-вече по време на избирателни кампании; дезинформацията насажда недоверие, поляризира мненията и подкопава интегритета на демократичните процеси. В миналото е имало много примери за манипулация и дезинформация, но социалните медии позволяват да бъде достигнато до огромен брой хора за много кратко време. Трябва да се има предвид, че мнозинството от коментарите идват от много малък дял от потребителите на Фейсбук, както показа австрийско проучване на  ‘гръмогласното малцинство’ . Един от  няколкото възможни отговора на това развитие са ‘проверителите на факти’ - вече има над 100 такива групи, активни в Европа, в редакциите на традиционните медии, в НПО и гражданското общество. Това са факти, констатирани от доклад на  Reuters Institute for the Study of Journalism.

Медийната грамотност е тема за обучение на възрастни

Претоварването с информация и кибертормозът засягат хора от всички възрасти. Това плаши хората, потиска ги и ги манипулира. Затова пледирам за медийна грамотност, която да овластява хората.

Медийната грамотност е "способността да се комуникира компетентно във всички медийни форми, както и да се намира, разбира, анализира, оценява и участва с въздействащи образи, думи и звуци, които съставляват съвременната ни масмедийна култура", пишат Тessa Jolls и Michele Johnsen в the Hastings Law Journal.

Хората трябва да могат да преценяват и да преодоляват повсеместните заплахи от фалшиви послания, кибертормоз, радикализация, заплахи за кибер сигурността и измами - това се казва в Съобщението на Европейската комисия за план за действие за дигитално образование.

Медийната грамотност разчита на критично мислене

По мое мнение медийната грамотност е тясно свързана със способността да се преценява критично и независимо, да се противостои на екстремистките послания, а също и способността да се поема отговорност за себе си и собствените действия. В бележка на Европейската комисия този тип податливост за беда се свързва главно с млади хора, въпреки че всъщност засяга хора на всяка възраст. 

В един aнализ на медийната грамотност в ЕС-28, проведен от Европейската аудиовизуална обсерватория на Съвета на Европа, ‘критичното мислене’ е ясният лидер на всички 547 оценени проекти и се описва по следния начин:

Разбиране как работи медийната индустрия и как се изграждат медийните послания; поставяне под въпрос на мотивацията на създателите на съдържание, с цел вземане на информирано решение при подбора и употребата на съдържание; идентифициране на различни типове медийно съдържание и оценяване на съдържанието за прецизност, надеждност и стойност; идентифициране и управление на рисковете по отношение на сигурността в Интернет.

Медийната грамотност означава критично мислене

Критичното мислене е общоприета образователна цел и ние трябва да гарантираме, че това не е просто формално. Критичното мислене засяга всички сектори на образователната система, децата, младите хора и възрастните.

Има обаче многобройни дефиниции, които са също израз на различни концепции, които стоят зад тях. Може ли критичното мислене да бъде разбрано като общ подход, или е предметно ориентирано? Какви умения и способности включва критичното мислене? Това са само част от въпросите по отношение на един подход, който е много подходящ за образователна работа. Статия в Standford Encyclopedia of Philosophy разглежда в дълбочина и по иновативен начин критичното мислене.

За образователния сектор е от решаващо значение как медийната грамотност може да се осъществи с критично мислене на здрава и устойчива основа в учебния процес. Медийната грамотност е свързана повече с образованието, отколкото с медиите. Преподаването с медии не е медийна грамотност, а преподаване за медиите. Създаването на медийно съдържание не е медийна грамотност; макар че медийната грамотност трябва да включва създаване на медийно съдържание, медийната грамотност не означава нито предразполагане, нито критикуване на медиите. Медийната грамотност означава критично мислене

По мое мнение целта е изграждането на овластени и отговорни хора, които могат да идентифицират, предотвратяват и блокират дезинформацията. Посланията от различните медии трябва да се разбират диференцирано и хората трябва да могат да проверяват кой какво казва  и защо го казва, с акцент върху контекста на медийните послания във всичките им форми.

И накрая, става дума и за осигуряване на приемственост и по-нататъшно развитие на демокрациите. Силната демокрация се основава на висококачествени новини и информация от независими медии, плурализъм на общественото мнение и способност за постигане на широк консенсус

Gerhard Bisovsky, генерален секретар на Австрийската асоциация на центровете за обучение на възрастни (Volkshochschulen). 1996-2012 Директор на  центъра за обучение на възрастни Meidling във Виена, 2009-2012 директор на мрежата ‘Образователно ориентиране и консултиране Виена’. 2012-2017 член на борда на Европейската асоциация за образование на възрастни (EAEA). Главен редактор на Die Österreichische Volkshochschule

Contact: gerhard.bisovsky@vhs.or.at